Понякога една напълно обикновена вечеря може да се превърне в истински шок. Не заради вкуса, а заради осъзнаването какво всъщност слагаме в чиниите си.
„Ние сме това, което ядем“, е казал Хипократ.
„Разбирате ли какво ядете всъщност?“
Продукт №1: Измамата, наречена „пилешко месо“
Пилешките гърди отдавна са символ на „здравословното хранене“. Фитнес режими, диети, кутии с храна за офиса. Реалността обаче е далеч по-мрачна.
През 50-те години на миналия век едно пиле е достигало търговско тегло за около 84 дни. Днес са нужни едва 35. За малко повече от месец пилето се превръща в двукилограмов продукт. „Това вече не е птица, а фабрика на крака“, казва лекарят с иронична усмивка, зад която се крие тревога.
Изследвания на Университета на Арканзас показват, че съвременните бройлери съдържат значителни количества антибиотици и хормони. Световната здравна организация е открила остатъци от антибиотици в 63% от пробите пилешко месо в 15 държави. На практика всяко второ парче може да бъде химически експеримент.
Списание „Environmental Health Perspectives“ предупреждава, че тези вещества нарушават чревната микрофлора и повишават риска от колоректални проблеми с 12–15%. Жените често избират пилешко „заради здравето“, без да подозират какво реално сервират на семейството си.
Прост тест у дома: сложете купено филе във вода за два часа. Ако водата помътнее, отговорът е ясен.
Съветът на лекаря е категоричен: по-добре по-малко месо, но от сигурен източник, отколкото изобилие със съмнително качество.
Продукт №2: Наденицата – канцероген с етикет „традиция“
Международната агенция за изследване на рака класифицира преработеното месо като канцероген от Група I – редом до цигарите, азбеста и радиацията.
Колбаси официално попадат в тази категория. Проучване на Харвард показва, че само 50 грама наденица дневно увеличават риска от рак на дебелото черво с 18%. Това са едва два сандвича.
Алтернатива има – домашно печено месо, приготвено бавно, без добавки, с чесън и подправки.
Продукт №3: Мляко, което вече не е мляко
В много хладилници стои мляко със срок на годност от шест месеца. Но това няма нищо общо с млякото, което бабите са получавали сутрин от млекаря.
Ултрапастьоризацията унищожава до 40% от витамин B12 и около 30% от йода. Усвояването на протеините е затруднено при над две трети от възрастните. Чести са подуването, умората и проблемите с калция. Изследване на Университета в Лунд свързва честата консумация на такова мляко с повишен риск от лимфом.
Истинското мляко се познава лесно: кратък срок на годност, липса на пяна при разклащане и бързо вкисване.
Продукт №4: Рафинираните масла – тихият враг
Десетилетия наред пърженето в слънчогледово олио се е смятало за норма. Науката обаче е категорична: при висока температура се образуват алдехиди – токсични съединения с канцерогенен потенциал.
Проучване на университета Де Монфор показва, че при пържене слънчогледовото олио отделя до 20 пъти повече алдехиди от допустимото според СЗО. Освен това съвременната диета е пренаситена с омега-6 мастни киселини, което увеличава възпаленията в организма.
По-безопасният избор е ясен: зехтин екстра върджин за студени ястия и гхи или кокосово масло за термична обработка.
Пет правила, които могат да променят всичко
Ако съставките на етикета са повече от пръстите на едната ви ръка, продуктът не е за вас.
Купувайте плодове и зеленчуци за не повече от два дни напред.
Избягвайте нитрити, палмово масло и глутамат.
Приготвяйте основните храни у дома, когато е възможно.
Водете честен хранителен дневник – той често отваря очите най-болезнено.
Хладилникът е огледало на отношението ни към себе си и към хората, които обичаме. Малките, ежедневни избори имат огромна сила.
„Всички мислят да променят човечеството, но никой не мисли да промени себе си“, пише Лев Толстой.
А онкологът добавя:
„Хората се страхуват от рак, но често го хранят сами – всеки ден, от хладилника.“
Въпросът остава отворен: какво има във вашия хладилник днес?
