В продължение на повече от четири десетилетия професор Джанис Холдън посвещава живота си на една тема, която мнозина дълго време са смятали за табу, мистична или дори опасна за сериозната наука – преживяванията на хора, били на ръба между живота и смъртта. Днес тя е сред най-известните изследователи в света на т.нар.
Всичко започва още през 1978 година, когато младата тогава изследователка попада на книгата „Живот след живота“ на Реймънд Муди. Това, което за едни било сензационна тема на границата между науката и мистиката, за нея се превърнало в истинска мисия. По онова време колеги я предупреждавали, че ако посвети кариерата си на подобни изследвания, рискува никога да не бъде приемана сериозно в академичните среди. Но Холдън не се отказала.
Години по-късно тя вече е професор емеритус, автор на десетки научни публикации и председател на Международната асоциация за изследване на преживяванията, близки до смъртта. И въпреки че не определя себе си като мистик, признава, че съвременната наука все още не може да обясни всичко, свързано с човешкото съзнание.
Какво всъщност преживяват хората?
Разказите на пациенти, преживели клинична смърт, често си приличат до плашеща степен. Мнозина описват как са напуснали тялото си и са наблюдавали лекарите отстрани. Други говорят за тунел, изпълнен със светлина, чувство за абсолютен мир, срещи с починали близки или мигове, в които целият им живот „минава пред очите им“.
Най-голямото объркване за учените обаче идва от случаите, в които хора, намиращи се в състояние без мозъчна активност, по-късно описват детайли от операционната с изумителна точност – разговори между лекари, изпуснати инструменти, дори конкретни предмети в помещението. Именно това кара Джанис Холдън да зададе въпроса, на който науката все още няма категоричен отговор:
„Ако мозъкът не е функционирал, тогава кой е наблюдавал всичко това?“
Не всички преживявания са светли
Макар повечето хора да разказват за усещане за любов, спокойствие и светлина, има и такива, чиито преживявания са изключително мрачни. Някои описват безкрайна празнота, други – чувство за ужас, самота или дори картини, напомнящи ад.
Според Холдън тези случаи са по-редки, но също толкова важни. Тя смята, че подобни преживявания често променят хората из основи и ги карат да преосмислят живота си.
Хората се връщат различни
Едно от най-интересните наблюдения на професорката е, че след преживяна клинична смърт много хора коренно променят ценностите си. Страхът от смъртта намалява или изчезва напълно. Материалните неща губят значение, а отношенията с близките стават много по-важни.
Мнозина започват да живеят по-спокойно, по-съзнателно и с повече емпатия към околните. Някои дори твърдят, че след подобно преживяване изпитват странни реакции към технологии – часовници спирали, телефони блокирали, а електрониката се повреждала около тях. Макар науката все още да няма обяснение, Холдън признава, че подобни случаи са изненадващо чести.
Двете най-важни истини преди смъртта
След хиляди разговори с хора, върнали се „от другата страна“, професор Джанис Холдън стига до две послания, които според нея се повтарят почти винаги.
Първото е, че в края на живота най-важни не са парите, славата или успехите. Хората говорят за любовта, за добротата и за начина, по който са се отнасяли към другите.
А второто – че когато човек спре да се страхува от смъртта, започва да живее истински. Ежедневните тревоги губят тежестта си, а най-ценни остават моментите с хората, които обичаме.
