Ние все пак си ги обичаме всякакви
А наистина ли е толкова важно какви са ушичките‚ нослето и ръстът на наследника ви? Ние обичаме децата си не заради красивите им очи. Ние ги обичаме‚ защото… човек дори не може да каже изведнъж защо. Вероятно защото те са наше продължение‚ наша надежда‚ наша опора в бъдещето‚ но и нашият кръст‚ ако трябва да бъдем честни, и заради труда‚ вложен в тях. Затова ги обичаме. Какъвто и да е цветът на очите на детенцето‚ нека само то да расте здраво! Така че ние няма да упрекваме генетиците за това‚ че още през 40-те години на миналото столетие са загубили интерес към темата как се наследява външността у човека. Сега те с всички сили са се хвърлили в изучаването на наследствените заболявания и търсят как човечеството би могло да се избави от тях. За което им правим нисък поклон - защото това е значително по-важно!
Момчетата по-често приличат на майката
Популярното мнение, че момиченцата по-често "копират" татковците си, а момченцата - майките, се потвърждава от генетиците само наполовина. Наистина малчуганите по-често приличат на майките си. Те наследяват само една Х-хромозома - от майката, а тази хромозома е богата на гени, отговарящи за външността - за формата на веждите, овала на лицето, цвета на кожата... Бащината Y-хромозома е бедна на гени, отговорни за чертите на лицето.
При момичетата ситуацията е друга. Те получават една Х-хромозома от майката, една Х-хромозома от бащата, ето защо момичетата с равна степен на вероятност може да приличат както на мама, така и на татко.
