През 1967 година американски професор взема необикновено решение – след смъртта му тялото му да бъде замразено с надеждата, че науката някой ден ще открие начин да го върне към живота. Почти 60 години по-късно Джеймс Бедфорд продължава да се съхранява при температура около минус 196 градуса по Целзий.
Представете си, че затваряте очи през 1967 година, когато светът слуша „Бийтълс“ и се подготвя за първите пилотирани полети до Луната, а следващото ви събуждане е в далечното бъдеще.
Именно на подобна възможност залага 73-годишният американски професор Джеймс Хирам Бедфорд. Той доброволно избира след смъртта му тялото му да бъде подложено на процедура, която по онова време изглежда почти невероятна.
.jpg)
Снимка: Телеграф
Така на 12 януари 1967 г. Бедфорд влиза в историята като първия човек, подложен на криосъхранение с надеждата за бъдещо съживяване.
Кой е Джеймс Бедфорд и защо решава да бъде замразен?
Джеймс Бедфорд е роден през 1893 г. в Съединените щати. Още в ранното си детство преживява тежко заболяване от дифтерия, което едва не отнема живота му.
По-късно завършва висше образование, посвещава се на психологията и става преподавател в Калифорния. Автор е на книги, свързани с професионалното развитие и избора на кариера.
В напреднала възраст обаче получава тежка диагноза – рак на бъбреците, разпространил се и в белите дробове.
Медицината по онова време не разполага с лечение, което да му даде реалистична надежда за излекуване.
Тогава вниманието му привличат идеите на американския писател и популяризатор на криониката Робърт Етингер.
В книгата си „Перспективата за безсмъртие“, публикувана през 1964 г., Етингер развива теорията, че хора, починали от нелечими заболявания, биха могли да бъдат съхранени при изключително ниски температури.
Надеждата е, че бъдещата медицина ще успее да излекува заболяванията им и да възстанови жизнените им функции.
Бедфорд знае, че никой не може да му гарантира успех. Въпреки това решава да заложи на възможността някога науката да постигне онова, което през 1967 г. е невъзможно.
Седем минути след смъртта му започва необичайният експеримент
На 12 януари 1967 г. професорът умира на 73-годишна възраст в Калифорния.
Веднага след установяването на смъртта му екип от ентусиасти започва подготовката за криосъхранение.
Снимка: Телеграф
Условията са далеч от възможностите на съвременните лаборатории. Криониката все още е в началото си, а процедурата се извършва с ограничено оборудване.
Тялото е охладено с лед, за да се забавят процесите на разлагане. Използван е и диметилсулфоксид – вещество, което трябва да помогне за ограничаване на уврежданията при замразяването.
Впоследствие тялото е поставено в специален контейнер, охлаждан с течен азот до приблизително минус 196 градуса по Целзий.
При такава температура биологичните процеси практически спират.
Но има една съществена подробност: Бедфорд не е замразен жив. Процедурата започва след официалното установяване на смъртта му.
Това означава, че бъдещото му съживяване би изисквало не просто размразяване, а възстановяване на увредените клетки, органи и най-вече на мозъка.
.jpg)
Снимка: Телеграф
След замразяването започва истинска битка за тялото му
Макар самата процедура да е необикновена, следващите десетилетия се оказват не по-малко драматични.
Поддържането на тялото при толкова ниска температура изисква постоянни грижи, специално оборудване и значителни финансови средства.
Бедфорд е предвидил средства за своето съхранение, но с времето възникват юридически и организационни проблеми.
Части от семейството оспорват решението му, а местата за съхранение се сменят нееднократно.
Особено важна роля изиграва синът му Норман, който полага усилия да изпълни последната воля на баща си.
В продължение на години той участва в организирането и финансирането на криосъхранението, въпреки възникващите затруднения.
През 1987 г. грижата за тялото е поета от американската организация Alcor Life Extension Foundation, специализирана в криониката.
Така Бедфорд се превръща в един от малкото хора от най-ранния период на криосъхранението, чиито тела продължават да се пазят десетилетия по-късно.
Отвориха капсулата след 24 години: Какво откриха специалистите?
Един от най-любопитните моменти в историята настъпва на 25 май 1991 година.
Тогава тялото на Бедфорд трябва да бъде преместено от стария контейнер в по-модерна система за криосъхранение.
Специалистите използват възможността да извършат външен оглед.
Резултатите предизвикват голям интерес.
Въпреки изминалите 24 години тялото е останало замразено, а външният му вид е сравнително добре съхранен.
В доклада от изследването се отбелязва, че професорът изглежда по-млад от своите 73 години.
Наблюдавани са обаче и изменения – обезцветяване на определени участъци от кожата и промени в очите.
Още по-любопитно е, че ледът, използван при първоначалната процедура, все още не се е разтопил.
Това е важен знак, че тялото не е било подлагано на пълно размразяване през изминалите десетилетия.
Доброто външно състояние обаче не означава, че мозъкът и останалите органи са запазени без увреждания.
Самият оглед е ограничен и не може да установи дали клетъчните структури са съхранени достатъчно добре за евентуално бъдещо възстановяване.
Къде се намира Джеймс Бедфорд днес?
През 2026 г., близо шест десетилетия след смъртта си, Джеймс Бедфорд продължава да бъде криосъхраняван.
Тялото му се намира в съоръженията на Alcor в Скотсдейл, щата Аризона.
То се поддържа при изключително ниска температура в специален контейнер с течен азот.
В същата организация се съхраняват и други починали хора, избрали криониката с надеждата за бъдещо съживяване.
През годините технологията се развива значително.
Днес вместо обикновено замразяване с образуване на ледени кристали се използват усъвършенствани методи, включително витрификация.
Тя цели да превърне течностите в тъканите в подобно на стъкло състояние и да ограничи образуването на кристали, които разрушават клетъчните структури.
При Бедфорд обаче е използвана ранна и значително по-примитивна процедура.
Възможно е тя да е причинила сериозни увреждания на клетъчно и молекулярно ниво, включително в мозъчната тъкан.
Може ли замразеният професор наистина да оживее след 100 години?
Това е въпросът, който прави историята на Джеймс Бедфорд толкова завладяваща.
Ако се броят 100 години от замразяването му, те ще изтекат на 12 януари 2067 година.
Но тази дата не представлява научно определен момент за съживяването му. Никой не е доказал, че подобна процедура ще бъде възможна тогава или в който и да било друг момент.
Към днешна дата няма нито един научно потвърден случай на успешно съживяване на човек след криосъхранение на цялото тяло, извършено след смъртта му.
Основното препятствие не е само безопасното размразяване.
За да бъде върнат към живот, би трябвало да се възстановят пораженията от заболяването, недостига на кислород след смъртта, токсичното въздействие на използваните вещества и уврежданията вследствие на замразяването.
Най-сложна е задачата за съхраняване и възстановяване на мозъчните структури, от които зависят паметта, личността и съзнанието.
Засега науката няма технология, която да може да изпълни всички тези условия.
Близо 60 години между смъртта и надеждата за нов живот
Историята на Джеймс Бедфорд остава един от най-необичайните експерименти в историята на медицината и криониката.
Човек, роден в края на XIX век, взема решение да повери тялото си на технология, която все още не може да изпълни обещанията си.
През годините контейнерите се сменят, организациите се развиват, а светът около него се преобразява до неузнаваемост.
Професорът обаче остава в състояние на криосъхранение.
Дали някога ще отвори очи в свят, различен от онзи, който е напуснал през 1967 година?
На този въпрос днес никой не може да отговори.
Едно е сигурно – Джеймс Бедфорд остава символ на човешкия стремеж да преодолее границите на смъртта, дори когато науката все още не знае дали подобна мечта може да се превърне в реалност.
Какво казва съвременната наука?
Криониката е експериментална практика, а не доказан метод за лечение или удължаване на човешкия живот. Успешното криосъхранение на отделни клетки, ембриони и някои тъкани не означава, че е възможно безопасно замразяване и съживяване на цял човек.
При Джеймс Бедфорд съхраняването на тялото при ниска температура е документирано, но няма доказателства, че мозъчните структури са запазени в състояние, позволяващо възстановяване на личността и съзнанието. Затова евентуалното му съживяване остава научна хипотеза, а не очакван медицински резултат.
