Откровенията, болката и любовта на Ваня Червенкова

Имах 2 куршума в главата, бях на ръба на живота. Но напуснах болницата на десетия ден, защото инстинктът ми за самосъхранение ми каза: „Бягай!“. Хора, които бяха способни да ме убият посред бял ден, можеха да ме ликвидират по всякакъв друг начин – например да сипят отрова в системата, към която бях прикрепена. Държавата тогава ме съхрани, към нея се обърнах, на нея се доверих. Поисках защита от държавата. Ние дълго време не излизахме с детето ми под открито небе. Живях една година, без да изляза от една стая – цялата в рани, превръзки, болка“, припомни си кошмара Ваня.

„Аз бях длъжна да бъда силна, да бъда до нея, да й помагам. Но знам, че на нея каквото и да й се случи, тя винаги ще намира сили да се изправи“, сподели дъщерята на Червенкова. Тя допълни, че майка й има силна психика и е способна да преодолее всякакви препятствия. Никол сподели, че не е съжалявала за това, което е преживяла – приела го е като съдба. 

„Един от най-големите ми страхове е да не я изгубя“, каза дъщерята на Червенкова. 

Бизнесдамата заяви за пореден път, че знае имената на убийците си и поръчителите на покушението срещу нея: „Те не са българи и отдаван не са в България. Човекът, стрелял срещу мен, това е неговата професия. Той навярно също има семейство, деца, обича, прави секс като всички нас. И разчитам на човешкото в него“, каза Ваня Червенкова . 

„Покрай всичко, което се случи с мен, не успях да благодаря на мама и татко. Освен това искам да благодаря на моите партньори, на хората, които ме обичат и застават зад мен. Най-много искам да благодаря на онзи мъж, който взе тези прословути 4 СИМ-карти. Това е моят съдружник Алиев. Той ми показа, че една жена може да бъде обичана не само с шоколад, букет и подаръци. Той беше единствен след стрелбата, който повярва в мен и ми подаде ръка. Единственият човек!“, разкри своята обич и признателност към бизнеспартьнора си Ваня Червенкова. 

Накрая тя помоли за прошка всичките си съквартиранти, ако ги е обидила: „Резервирана съм само по отношение на Мира Радева. Но аз съм човек, който бързо се пали и бързо му минава“.