Баба Мелба е работила като продавачка 74 години и се е пенсионирала едва на 90-годишна възраст. В град Тайлър, Тексас, поколения купувачи са свикнали да виждат едно и също лице зад щанда в универсалния магазин.
През десетилетията на работата си тя стана добре позната сред колеги и клиенти. Мнозина разчитаха на нейния опит, а редовните клиенти често идваха именно заради нея и нейните съвети.
Тя започна кариерата си едва на 17 години.
Баба Мелба започва работа през 1949 г., когато е само на 17 години. Започва в универсален магазин чрез училищна програма, което е често срещана работа в големите магазини по това време. През годините тя се мести между отделите, от мъжко облекло до козметика, където в крайна сметка прекарва по-голямата част от кариерата си. Работи почти винаги на пълен работен ден, около 40 часа седмично, а работният ѝ режим остава почти същият в продължение на десетилетия.
Работата ѝ беше нещо повече от просто заплата.
За Мелба работата не е била просто начин да печели пари. Като самотна майка, отглеждаща сина си , работата в магазина ѝ осигурява стабилност и подкрепа. С течение на времето колегите ѝ стават приятели и синът ѝ често идва в магазина след училище, където прекарва време. Клиентите я описват като достъпна и мила. Много от тях идват при нея, когато искат съвет или препоръки за продукти.
Решение за пенсиониране на 90-годишна възраст
Въпреки че работела няколко дни в седмицата в по-късните си години, баба Мелба в крайна сметка решила да се пенсионира. Причината били нарастващите проблеми с трафика по пътя към работа, но и здравословни проблеми. След пенсионирането си тя получила специално признание за дългогодишната си работа. Магазинът дори поставил плакет с нейна снимка в памет на нейния принос и дългогодишна отдаденост.
Посланието на баба към хората
Баба Мелба често съветва хората да избират работа въз основа на това, което ги удовлетворява, а не само на заплатата. Според нея взаимоотношенията с колегите, както и с клиентите, играят голяма роля за това колко доволен ще бъде някой от работата.
След пенсионирането си бабата прекарва време със семейството си, внуците и правнуците си, но все още поддържа връзка с бившите си колеги. Историята ѝ напомня за време, когато хората често са прекарвали целия си трудов живот в една компания, изграждайки дългосрочни и приятелски отношения с колегите и отдавайки се на компанията.
