Сигурно си спомняте Теодор Бакалов от пети сезон на кулинарното риалити Hell's kitchen . Самоукият готвач от София, който навремето избра живота в космополитния Лондон, където изгради няколко успешни бизнеса - ресторантьорски, както и в сферата на строителството и търговията, стана симпатичен на зрителите с амбицията и креативността си.
Сега обаче Теодор сподели, че се е разделил с всички свои бизнеси, а причината е "прозрение", както той сам го нарича, за важните неща в живота.
Споделяме с вас целия му Фейсбук-пост, който със сигурност ще ви накара да преосмислите ценностите си:
Снимка: Фейсбук профил Теодор Бакалов
(Публикуваме целия пост без редакторска намеса)
"Продадохме всичко, което бяхме строили цял живот.
Куриерската фирма, магазините, ресторанта в Лондон.
Хората ме питаха „луд ли си“. Може би.
Не беше едно решение. Бяха три, едно след друго, за около година.
След Брекзит бизнесите ни се усложниха брутално. Печалбата падна драстично, а работата остана същата, или повече.
И за първи път се хванах да си мисля: има ли смисъл да давам толкова енергия, за да получа толкова малко обратно?
Ресторантът в Лондон беше първи. Ковид го удари, а след това държавата вдигна данъците и таксите за заведенията.
Оставаха два пътя, да вдигна цените много, или да затворя.
Вдигнах ги, и хората започнаха да недоволстват, не само от нас, от всички заведения. Пазарът се сви.
Куриерската фирма беше следваща. Там работата беше безкрайна, 7 дни в седмицата, камиони посред нощ, никога покой.
А аз вече не бях същият човек.
Брат ми си беше отишъл, погледът ми към живота се беше променил.
Вече не исках да живея за работа.
Магазините бяха последни. Пак внимание, пак ангажимент без край.
И ще ви кажа нещо честно, което малко хора признават.
В един момент просто исках да се откъсна. Да сляза от сцената.
След годините на публичност, след телевизията, след всички очи и приказки, исках тишина.
Разбрах, че вниманието и одобрението на хората ми костваха повече, отколкото ми даваха.
Но ще ви кажа и истинската, най-дълбока причина. По-важна от Брекзит, от данъци, от умора.
Един ден спрях и осъзнах нещо, което ме преряза. Докато строях всичко това, куриерската, магазините, ресторантите, двете ми момчета пораснаха.
И аз изпуснах голяма част от това.
Бях там, но не бях там. Гонех следващата сделка, следващия камион, следващия ремонт.
Сега имам малка принцеса.
И си дадох дума: с нея няма да повторя тази грешка. Няма да я гледам как расте от кухнята на някой ресторант или през прозореца на офиса.
Никакъв бизнес, никаква сума не си струва да изпуснеш как расте детето ти.
Това е богатство, което не се купува обратно.
Освен това вече бяхме започнали нещо ново, проект, в който исках да вложа енергията си. Но за него, по-нататък.
Поуката:
Има един момент, който малцина разбират навреме: че да пуснеш нещо успешно не е провал.
Аз не продадох, защото загубих.
Продадох, защото прогледнах.
Защото разбрах, че мога да построя всичко, империи, име, богатство, но не мога да купя обратно годините, в които децата ми растат. Най-скъпото нещо, което имаме, не е бизнесът.
Това са хората у дома и времето, което им даваме.
Не чакай да го разбереш твърде късно.
Какво си изпуснал, докато си гонел успеха, и струваше ли си?"
