Отиде си актрисата Нина Дамянова – едно от имената, оставили трайна следа в историята на Театър „Българска армия“. За кончината ѝ съобщиха от трупата на театъра.
Нина Дамянова се присъединява към състава през 1956 г.
Първи роли и големи спектакли
Сред ранните ѝ роли е Мариана в „Лично дело“ от Александър Щейн, постановка на Кънчо Илиев от 1956 г. Следват Патриция Лансен в „Лека нощ, Патриция!...“ и образите на Ния в „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ по Димитър Талев.
.jpg)
През 60-те години Дамянова продължава да се утвърждава на сцената с роли в различни драматургични произведения. Сред тях са Льоля в „Окена“, Нели в „Необикновен процес“, Наталия Дмитриевна Горич в „От ума си тегли“, Антеа Кокс в „Дипломати“ и Мирослава в „Самуил“.
Работа с големи режисьори
През следващите десетилетия Нина Дамянова работи с режисьори като Крикор Азарян, Леон Даниел, Асен Шопов и други значими творци на българската сцена.
Сред запомнящите се нейни превъплъщения са Кармелина в „Голямата печалба“, Розина в „Един безумен ден или Сватбата на Фигаро“, Мария в „Улица „Безименна“, Кераница в „Албена“, Въловица в „От земята до небето“ и Кралицата в „Честна мускетарска“.
Последните години на сцената
През 1982 г. актрисата се появява като Синьора Монтеки в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка на Иван Добчев. Спектакълът е сред последните посочени в биографичния ѝ път, свързан с Театър „Българска армия“. Данни на НАТФИЗ потвърждават участието ѝ в театрална постановка от 1982 г.
Нина Дамянова остава част от поколението артисти, изградили облика на Театър „Българска армия“ през първите десетилетия от неговото развитие. Самият театър определя тези поколения актьори като основата, върху която се изгражда неговата история и традиции.
Със своето дългогодишно присъствие на сцената, многобройните си роли и работата си с поколения режисьори и актьори Нина Дамянова оставя трайна следа в българския театър.
