На 3 февруари в народния календар е отбелязан зимният Симеоновден - дата, която от векове се смята за особено силна и дори опасна. Според старите вярвания това е един от дните, в които човек трябва да бъде изключително внимателен в думите, действията и делата си.
Православната църква почита паметта на Свети Симеон Богоприимец и Света Анна пророчица - праведници, свързани със Сретение Господне.
Зимният Симеоновден е известен още като Симеон Бележник. Вярва се, че на тази дата злото е особено активно и може да „бележи“ хората - с болести, рани, нещастия или тежки събития. Именно затова се смята, че не бива да се пипат ножове, игли, брадви и други остри предмети, за да не се навлече беда.
Денят е част от така наречените Вълчи празници, които обхващат 1, 2 и 3 февруари. Те са посветени на вълка, символ на суровата зима и дивата сила на природата. Според поверието, ако в тези дни не се спазват забраните, вълците ще нападат стадата и ще носят глад и разорение.
На 3 февруари не се работи с вълна, не се мете и не се изхвърля пепел или смет навън. Смята се, че така може да се „покани“ злото в дома. Жените не перат, не тъкат, не плетат и не предат, за да запазят мира и здравето в семейството.
Особено важно правило гласи, че нищо не бива да се дава назаем и нищо да не се изнася от дома. Народът вярва, че така берекетът, късметът и благоденствието могат да напуснат къщата за цялата година.
Зимният Симеоновден е почитан най-вече от бременни жени, млади невести и майки. Те се молят за леко раждане, здрави деца и закрила от зли сили. В някои краища се гадае и по това кой първи ще прекрачи прага – за плодородието и приплода през годината.
Макар да носи тежка слава, 3 февруари е и ден на дълбока почит към традицията. Той напомня, че вярата, смирението и уважението към старите забрани са начин човек да се предпази и да запази хармонията между дома, природата и съдбата си.
