Учени разкриха произхода на историята за Червената шапчица въз основа на математически модел, ползван от биолози за изследване еволюцията на видовете, предаде Франс прес.
Така учените сложиха край на отдавнашни дебати, след като заключиха, че приказката за Червената шапчица има същите корени като приказката "Вълкът и седемте козлета".
Описаната в приказката за Червената шапчица история обаче е станала различна. Възстановяването на историята на приказка е като работата на биолог, който доказва, че човекът и маймуните имат общ прародител, но са еволюирали по твърде различен начин, заяви антропологът Джейми Техрани от университета в Дърам, Англия.
Изследването на неговия екип проследил генезиса на популярни приказки и вярвания, за да хвърли нова светлина върху миграциите на хората.
Резултатите сочат, че приказката "Вълкът и седемте козлета" вероятно датира от I век и е поставила основите за появата на приказката за Червената шапчица 1000 години по-късно.
Известната в Европа и Близкия изток приказка "Вълкът и седемте козлета" описва историята за вълк, преобразен като коза, за да изяде малките й.
В приказката за Червената шапчица вълкът изяжда момиченцето, след като се е преобразил, за да изглежда като баба й.
Приказката за Червената шапчица е пресъздадена в трудове на известните братя Грим в Германия, публикувани през XIX век.
Той пък се вдъхновил от по-древно устно народно творчество във Франция и Австрия.
Съществуват няколко различни варианти на същата приказка в Африка и Азия. За да открие произхода на приказката, Техрани подложил 58 нейни варианта на филогенетичен анализ - статистически метод, който е ползван от биолозите за класификация на живите създания и позволява да се установи степента на родство между видовете, както и да се опознае еволюцията им.
Учените фокусирали вниманието си върху 72 "сценария" в зависимост от различни протагонисти като вълка, човекоядеца, и използваните от тях хитрости, за да измамят жертвите си.
Изследването освен това обори теорията, че най-древната версия на приказката за Червената шапчица произхожда от китайското устно народно творчество и се е разпространила на Запад по пътя на коприната.
Получените резултати обаче показват тъкмо обратното - че китайската версия произхожда от европейското устно народно творчество, увери Техрани. Резултатите от изследването са публикувани в PLoS ONE.
