Ирина Тенчева никога не кани гости на празна маса. Винаги приготвя домашна почерпка.
Тя е автор и водещ на предаванията "Град на ангели" и "Ангел парк" по TV7. А през юни направи своя писателски дебют. Разказът "Заради всеки вкус, който светът ти предлага" е включен в сборника "Разкази от кухнята". Специално за промоцията на книгата в столичен клуб Ирина Тенчева приготви питка по рецепта на баба си.
Именно от нея и други свои роднини водещата научила първите си рецепти. "Бабите ми, лелите ми, майка ми - всички имат отношение към приготвянето и сервирането и всъщност и към консумирането на хубава храна", казва тя.
Започнала да готви редовно, след като заживяла отделно от родителите си. Била на около 24 г. "Тогава спортувах активно, често събирах приятели и пътувах - три причини, заради които започнах да експериментирам с нови ястия, различни от кухнята на майка ми и бабите ми", разказва Ирина Тенчева. Идеи черпела от приятелки, тв предавания и книги, от ястия, които е опитвала по ресторанти.
Днес водещата и семейството си имат любими храни от всички континенти. Тя не приготвя често традиционни гозби като мусака, боб или скара, но се опитва да съхрани семейните традиции и да отглежда децата си с домашно приготвените храни, с каквито е израснала тя самата. Затова понякога спонтанно купува по 2 кг плодове от пазара и прави няколко буркана сладко. Слага малко в купичка, докато е още топло, и дава на децата да го опитат с лъжичка. "На следващия ден го дояждаме с палачинки. Точно това правеше и едната ми баба", спомня си журналистката. Никога не съм мислила, че ще отделям време за това, но откакто родих децата, открих удоволствието от изпълнението на някои кулинарни "ритуали", на които съм била свидетел аз като дете", допълва тя.
Затова през уикендите денят започва с дълга семейна закуска, или както се шегуват децата - закуска като на хотел. Сервират се плодове, домашни бисквити, палачинки, мезета, кафе, фреш. "Ако за обяд сме поканили роднини, обичайно правя няколко салати и нещо голямо в тава - лазаня, шпиковано месо, джоланчета. Обикновено обядите завършват към 17-18 ч, затова не приготвям нищо специално за вечеря. Каквото си харесаме в хладилника, това хапваме, ако огладнеем", обяснява Ирина Тенчева.
За семейното меню се грижи предимно тя. Половинката - продуцентът и тв водещ
Иван Христов, понякога се заема с палачинките. Всяка седмица в дома им има три задължителни ястия, които традиционно се приготвят - поне един път в седмицата има спагети с доматено-чеснов сос за сина Спас, пилешка супа - за дъщеря Верджиния и домашни мекички и пица - за Ава - дъщерята на Иван от предишния му брак.
Всъщност мекиците са единственото пържено нещо, което се готви в дома им. Ирина се старае менюто да е здравословно и дори приготвя домашен хляб не от бяло пшенично брашно, а от лимец. Има и любима и много полезна рецепта за киноа със зеленчуци.
Макар че е почитател на здравословната кухня, водещата не пие често билкови чайове - свързва ги с чувството да си настинал. Но прилага други трикове за домашно лечение. Когато например децата настинат, им слага мед на стъпалата за през нощта, а при отит капва в ухото мас от дива патица.
РЕЦЕПТАТА НА ВОДЕЩАТА
Киноа със зеленчуци и сос от фъстъчено масло
Продукти:
Половин пакет киноа, пакет азиатски микс от зеленчуци или нарязани на лентички 1-2 моркова, 1 тиквичка, 1 лук, 2-3 червени чушки, целина, ако имате и ви харесва, може да добавите бамбук и кълнове, 1 бурканче фъстъчено биомасло, 3 лимона, кимион, къри, сол, пипер - на вкус, магданоз - по желание
Начин на приготвяне:
Запържваме за кратко в дълбок тиган (уок) в малко зехтин зеленчуците. Добавяме добре измитата киноа и доливаме с вода.
Варим киноата на тих огън до готовност - 15-20 минути са достатъчни. Добавяме сухите подправки.
Приготвяме сос от 3-4 с.л. фъстъчено масло, малко гореща вода (за да се разбие маслото) и сока от лимоните.
Махаме тигана от котлона и заливаме съдържанието му с фъстъчения сос. Разбъркваме добре и поръсваме със ситно нарязани любими зелени подправки.
* Може да се консумира и топло, и студено, в големи количества и без съмнение в полезността му.
