Понякога животът е пълен с проблеми и неприятни изненади и когато се сблъскаме с тях, ние оставяме всичко останало на заден план. Дори любимите хора стават по-маловажни в този момент и се опитваме да ограничим взаимодействията си с тях.
Ето какво се случи с Ивайло. Съпругата му и синът му изискваха вниманието му и тъй като той беше единственият, който печелеше в семейството, нямаше много време за нищо друго. Ивайло трябваше да се грижи и за възрастния си баща. Ситуацията се усложняваше от факта, че съпругата на Ивайло не харесваше да се налага да храни и да се грижи за възрастен мъж и често се оплакваше от това.
В един момент Ивайло решил, че не е в състояние да понесе такава отговорност и намерил дом за възрастни хора за баща си, надявайки се, че там ще получи подходящи грижи.
Ивайло отишъл със сина си да заведе дядо му в дома за възрастни хора. Баща му не възразил, колкото и да бил наранен; той разбрал, че щом синът му е решил така, значи е за най-добро. Ивайло напуснал баща си и не съжалявал за решението си. На път за вкъщи синът му попитал Ивайло за точния адрес, където е отседнал дядо му. Мъжът бил изненадан, тъй като щели да го посещават заедно, а освен това детето било още много малко, за да може самò да посети дядо си. Отговорът на момчето бил смущаващ – адресът му бил нужен за в бъдеще, когато баща му остарее, щял да го заведе на същото място, където бил отишъл и дядо му.
Думите на детето го засегнаха дълбоко. Ивайло най-накрая видя ситуацията от гледната точка на баща си и разбра колко болка и страдание е причинило решението му на любимия му човек. На следващия ден Ивайло отново отишъл в дома за възрастни хора, не за да посети баща си, а за да го заведе у дома.
