На 21 май православните християни отбелязват Спасовден — празника Възнесение Господне . Той се чества винаги 40 дни след Великден и по традиция се пада в четвъртък.
Според християнското вярване на този ден Иисус Христос се възнася на небето, а с това завършва делото по спасението на човечеството.
В българската традиция този ден е свързан не само с църковния празник, но и с почитта към мъртвите, лечебните билки, росата, самодивските вярвания и надеждата за здраве и плодородие.
Спасовден и душите на покойниците
Според народните вярвания от Велики четвъртък до Спасовден душите на починалите са сред живите. На самия празник те се прибират обратно в отвъдното.
Затова на Спасовден или в навечерието му хората отиват на гробищата. В миналото къщните врати се оставяли отворени, за да могат душите на мъртвите свободно да „излязат“ от дома.
Жените носели на гробовете първите узрели череши, обредни краваи, варен фасул, ориз или мляко. Част от храната се раздавала за душите на покойниците.
Според старо поверие, ако на този ден не се остави храна за мъртвите, те взимат шепа пръст в пазвата си и си тръгват.
Лечебната сила на росена в нощта срещу Спасовден
Едно от най-мистичните поверия за Спасовден е свързано с билката росен, наричана още самодивско цвете.
Вярвало се, че в нощта срещу празника самодиви и русалки берат росен и пръскат целебна роса по нивите и ливадите. Затова хората излизали рано сутрин, търкаляли се в росната трева и вярвали, че така ще бъдат здрави през цялата година.
Болни хора също преспивали на места, където расте росен. Обичаят бил разпространен особено при страдания, смятани някога за „самодивски болести“ — треска, парализа и други тежки заболявания.
Хората носели дарове за митичните русалки, прекарвали нощта в пълно мълчание, а преди изгрев се търкаляли в росата. След това напускали мястото отново без да говорят.
Поверия за бездетни жени
Със Спасовден е свързана и стара традиция, посветена на продължаването на рода.
В миналото се вярвало, че жена, която е омъжена повече от година и не може да забременее, може да потърси изцеление в нощта срещу Спасовден. Тя трябвало да преспи под растението росен с придружител, с когото няма кръвна връзка — най-често овчар или мъж от друго село.
Този обичай се е приемал като начин за продължаване на рода и не се е смятал за изневяра, ако причината за безплодието е била в мъжа.
Билки и роса на Спасовден
В нощта срещу Спасовден хората събирали билки и лековити треви. Старите вярвали, че растенията, набрани тогава, имат особено силна лечебна енергия.
Роса от Спасовден също се събирала и се използвала за измиване при болест. Смятало се, че тя носи здраве, сила и защита.
Спасовден отключва лятото
Според народното поверие на Спасовден се „отключва“ лятото. Казва се: „Дойде ли Спасовден – идва и жътвата.“
След този ден земеделците започвали по-активна работа на полето. Празникът се свързва с плодородието, нивите и надеждата за добра реколта.
Старите хора вярвали още, че ако на Спасовден вали, годината ще бъде плодородна.
Кой празнува имен ден на Спасовден
На Спасовден имен ден празнуват всички, които носят имената:
Спас, Спаска, Спасена, Спасимир, Спасимира и Спасияна.
Празникът се смята и за професионален празник на хлебарите и сладкарите.
Какво не бива да забравяме за Спасовден
Спасовден е един от онези празници, в които християнската традиция и народните вярвания се преплитат много силно.
Той е ден за молитва, почит към покойниците, надежда за изцеление, плодородие и ново начало. В народната памет Спасовден остава празник на спасението — както духовно, така и човешко.
