Казват, че очакването на нещо хубаво често е по-сладко от самото събитие. В историята на Кристина това очакване продължи почти четири месеца и се превърна в своеобразен онлайн сериал с ежедневни епизоди.
За това време тя научи вкусовете на Стефан до най-малкия детайл, запомни имената на приятелите му от детството и дори свикна с навика му да слага по три точки след всяко „добро утро“…
Кристина беше на 45 — възрастта, в която на среща вече не отиваш с треперещи колене, а с леко иронично любопитство.
„Да видим какъв екземпляр ще попадне този път“, мислеше си тя.
Тя беше от онези жени, които носят обикновен кашмирен пуловер така, сякаш е официална мантия, и умеят да се смеят на себе си.
Стефан, на 52, в разговорите изглеждаше сериозен, разумен, леко ироничен и — най-важното — надежден.
„На нашата възраст, Кристина — пишеше той — хората търсят не фойерверки, а топлина.“
„Без думи — така без думи“, усмихваше се тя.
Срещата
Срещнаха се в уютно кафене.
Кристина дойде навреме.
Стефан закъсня с пет минути.
На живо беше малко по-нисък. Погледът му — като на човек, който току-що е открил грешка в отчет.
Седна.
Поздрави.
Без комплимент. Без топлина.
Огледа я внимателно.
„Имам 5 претенции“
— Кристина — започна той — анализирах общуването ни. И имам пет претенции.
Вътре в нея нещо тихо се счупи.
— Пет? Интересно. Слушам.
Претенция №1: снимките
— На снимката със синята рокля изглеждаш по-различно. В реалността си… по-релефна. Това подвежда.
„Поне не каза масивна“, помисли си тя.
Претенция №2: бавно отговаряне
— Отговаряш бавно. Например преди три седмици ти писах в 14:15, а ти отговори в 16:40. Това е неуважение.
— Бях на среща… — започна тя.
Но той вече продължаваше.
Претенция №3: мястото
— Защо сме тук? Това място е прекалено претенциозно. Това говори за демонстративност.
Кристина погледна латето си и се въздържа да не го излее върху него.
Претенция №4: външен вид
— Защо тази рокля? Прекалено е за кафе. Украшенията също. Жената трябва да привлича с дълбочина, не с външен вид.
Претенция №5: самостоятелност
— Казваш „сама“. Не даваш на мъжа да бъде мъж. Ако ще сме заедно, трябва да го промениш.
Отговорът
Кристина го погледна спокойно.
— Знаеш ли, Стефан… и аз направих анализ.
— И?
— Ти си рядък екземпляр. Дошъл си през целия град, за да изчетеш списък с недостатъци на жена, която виждаш за първи път.
Той се намръщи:
— Просто съм честен.
— Не. Ти си нещастен. И мериш света с крив метър.
Тя продължи спокойно:
— Снимките не ти харесват? Иди в музей. Там нищо не се променя.
— Отговарям бавно? Вземи си тамагочи.
— Роклята? Облякох я за себе си, не за теб.
Тя стана.
— И още нещо. Ако егото ти страда от думата „сама“, ти не търсиш жена — а терапия.
Финалът
— Къде отиваш? А кафето? — попита той.
— Допий си го. Така ще спестиш средства.
И добави:
— Ако искаш някой да ти гледа в устата — иди на зъболекар.
След това
Кристина се прибра и го блокира навсякъде.
Защото на 45 комфортът не е само уют и тишина.
А и телефон без хора, които се опитват да те напаснат в своя крив шаблон.
Финален въпрос
А ти как мислиш — това лоша среща ли беше, или добре изигран сценарий?
И заслужава ли си да останеш, когато още в началото някой започва да те „оценява“?
