Осиновена като малко дете от Бангладеш и отгледана в Швеция, тя открива, че документите за произхода ѝ крият сериозни противоречия
Повече от половин век София Нордгрен живее с убеждението, че биологичната ѝ майка е починала. Така пише в документите, с които момичето напуска Бангладеш и е осиновено в Швеция.
Оказва се, че жената, за която тя вярвала, че е мъртва, всъщност е жива.
Детството, белязано от въпроси
Според документите София е родена в Бангладеш през 1973 г., макар че точната ѝ рождена дата така и не е била надеждно потвърдена. През 1976 г. тя пристига в Швеция, където е осиновена и израства в семейство с още едно биологично дете.
Още от ранна възраст София усеща, че е различна. Като едно от малкото тъмнокожи деца в района тя разказва, че е била обиждана, подигравана и дори физически тормозена заради произхода си.
С времето в нея се натрупват все повече въпроси: коя е тя, откъде идва и защо е била разделена от биологичното си семейство?
Единственият отговор, който смята за сигурен, е, че биологичната ѝ майка вече не е сред живите.
Първото пътуване до Бангладеш носи още повече въпроси
През 1999 г. София за първи път се връща в родината си. Тя разполага с ограничена информация, не говори местния език и трябва да разчита на документи и преводач.
Тогава се случва нещо, което напълно я обърква.
Пред нея е доведена жена, която ѝ е представена като нейната биологична майка.
София обаче не знае дали да повярва. В официалните документи ясно е записано, че майка ѝ е починала. Без ДНК доказателство тя не може да бъде сигурна коя от двете версии е вярна.
Жената се връща в Швеция, но въпросът за произхода ѝ остава неразрешен.
Документите се оказват пълни с противоречия
Години по-късно София отново заминава за Бангладеш, този път решена да провери подробно историята си.
При прегледа на оригиналните документи тя открива множество несъответствия. Част от тях не са подписани, в един документ майка ѝ е посочена като починала, а в друг се появява името на жена. Оказва се дори, че записаното име на майката не е вярно.
София няма и надеждно потвърден акт за раждане, точна рождена дата или сигурност какво е било първоначалното ѝ име.
Тогава идва решаващият момент.
ДНК тестът разкрива истината
Генетичният анализ потвърждава това, което документите не успяват да докажат – жената, която София е срещнала в Бангладеш, действително е нейната биологична майка.
Така след десетилетия на неизвестност София разбира, че майка ѝ не е била мъртва.
Истината обаче носи не само радост, но и болезнено осъзнаване.
Двете жени са прекарали повече от 50 години от живота си разделени. Те не говорят един и същ език, израснали са в различни държави и култури и нямат общите спомени, които обикновено изграждат връзката между майка и дъщеря.
Намери майка си, но не и изгубените години
За София срещата не е приказен край на дългогодишното търсене. Тя признава, че възрастта, здравословното състояние и езиковата бариера правят трудно пълното опознаване между двете.
Най-болезненото остава времето, което никой не може да върне.
София споделя, че няма една обща семейна снимка, която да ѝ даде усещането за безспорно място в семейството – нито в Швеция, нито в Бангладеш.
ДНК тестът ѝ дава най-важния отговор, който е търсила през целия си живот. Но той не може да върне пропуснатите десетилетия и автоматично да създаде усещането за принадлежност.
Историята на София Нордгрен показва колко силна може да бъде човешката нужда да познаваме собствените си корени. Понякога истината носи облекчение, но понякога тя отваря и нови въпроси за живота, който е можел да бъде.
