Жителите на Кавказ от векове свързват кефира със здравето, силния организъм и дълголетието . Тази ферментирала млечна напитка, богата на пробиотици, днес е сред най-популярните естествени средства за подкрепа на храносмилането и чревната микрофлора.
Когато се говори за народи, известни с дълъг живот и завидна жизненост дори в напреднала възраст, хората от Кавказ често са посочвани като впечатляващ пример.
Легендата за кефирните зърна
Около кефира съществуват множество народни предания. Според една от най-разпространените легенди пророкът Мохамед подарил на жителите на Кавказ кефирни зърна и им показал как да приготвят напитката. Преданието разказва, че рецептата трябвало да се пази в тайна, защото се вярвало, че ако попадне в чужди ръце, кефирът ще изгуби полезните си свойства.
Снимка: pixabay
Макар тази история да принадлежи към устната традиция, интересът към кефира днес е напълно реален. Той е една от най-изследваните ферментирали храни, а редица научни проучвания разглеждат потенциалното му влияние върху храносмилането, имунитета, кръвната захар и холестерола.
Какво представлява кефирът?
Диетологът Бранка Миркович обяснява, че кефирът е ферментирала пробиотична напитка, която се получава чрез ферментация на мляко с кефирни зърна. Те представляват естествена култура от полезни бактерии и дрожди, които създават специфичния състав и вкус на напитката.
Снимка: pixabay
Освен качествен протеин, кефирът съдържа ценни витамини и минерали. Сред тях са витамините A, B1, B2, B6, B12, D и E, както и фолиева киселина, ниацин, калций, магнезий и фосфор.
Тези хранителни вещества са важни за здравето на костите, мускулите, нервната система и нормалното функциониране на организма. Кефирът има леко кисел вкус и кремообразна текстура, което го прави лесен за включване в ежедневното меню – както самостоятелно, така и като добавка към закуски, смутита, сосове или тестени изделия.
Защо кефирът се смята за естествен пробиотик?
Най-голямата стойност на кефира се крие в богатството му на пробиотични култури. Те подпомагат баланса на чревната микробиота – общността от полезни микроорганизми, които живеят в храносмилателната система.
Здравата чревна флора има важна роля за доброто храносмилане, усвояването на хранителните вещества и нормалната работа на имунната система. Затова кефирът често се препоръчва като част от менюто при хора с храносмилателен дискомфорт, след прием на антибиотици или при желание за обогатяване на храненето с ферментирали продукти.
Когато няма медицински противопоказания, кефирът може да присъства в храненето на деца, бременни жени, възрастни хора и всички, които се стремят към по-балансиран режим.
Какви са възможните ползи от кефира?
През последните години са публикувани редица изследвания, посветени на потенциалните ползи от редовната консумация на кефир. Резултатите са обещаващи, но специалистите подчертават, че в някои области са необходими още проучвания.
Може да подпомогне контрола на кръвната захар
Някои изследвания показват, че при хора с диабет редовната консумация на кефир може да бъде свързана с по-ниски стойности на кръвната захар и по-благоприятни нива на HbA1c – показател, който отразява средния контрол на кръвната захар за последните няколко месеца.
Важно е обаче да се подчертае, че кефирът не е заместител на назначената терапия, нито на лекарските препоръки.
Може да помогне за понижаване на холестерола
Според някои проучвания кефирът може да има благоприятен ефект върху нивата на общия и LDL холестерола, известен като „лош“ холестерол. Предполага се, че пробиотичните бактерии влияят върху метаболизма на мазнините, но механизмът все още се изследва.
Снимка: pixabay
Осигурява ценни хранителни вещества
Кефирът е добър източник на протеини, калций, калий и други важни вещества. Затова може да бъде полезна част от балансираното хранене, особено при хора, които търсят лесен начин да добавят повече ферментирали продукти към менюто си.
По-лесно се понася от обикновеното мляко
По време на ферментацията микроорганизмите разграждат част от лактозата. Затова някои хора с лека лактозна непоносимост понасят кефира по-добре от прясното мляко.
При тежка непоносимост към лактоза или алергия към млечни протеини обаче е добре консумацията да се обсъди с лекар.
Подкрепя чревната микробиота
Пробиотиците в кефира могат да допринесат за възстановяване на баланса на полезните бактерии в червата. Това е особено важно след антибиотично лечение или при някои форми на диария. Ефектът обаче може да бъде различен при всеки човек.
Снимка: pixabay
Изследват се антибактериалните и противогъбичните му свойства
Лабораторни изследвания показват, че определени микроорганизми в кефира могат да проявяват антибактериални и противогъбични свойства. Това обаче не означава автоматично, че същият ефект е напълно доказан при хора. Необходими са още клинични проучвания.
Как се приготвя домашен кефир?
За домашен кефир са необходими кефирни зърна и мляко. Най-често се използва краве мляко, но напитката може да се приготви и с козе или овче мляко.
При някои видове кефирни култури могат да се използват и растителни напитки, например кокосова или соева, но резултатът зависи от конкретната култура и начина на ферментация.
Кефирът не е чудо, но е ценна част от здравословното хранене
Кефирът не бива да се възприема като магическо средство за дълголетие, но със сигурност може да бъде полезен елемент от разнообразното хранене. В комбинация с балансирана диета, редовно движение, достатъчно сън и здравословни навици, ферментиралите храни като кефира могат да подкрепят доброто състояние на организма.
Именно тази комбинация от традиционно хранене, активен начин на живот и природосъобразни навици вероятно е една от причините жителите на Кавказ от десетилетия да се смятат за символ на дълъг и жизнен живот.
