Шокиращата вест за смъртта на Тодор Славков – Малък Тошко, както го наричаха близките му – остави много въпроси без отговор. Съдебномедицинската експертиза, с която изданието „Филтър“ твърди, че разполага, е категорична: става дума за самоубийство, извършено в пълно съзнание, без следи от алкохол, наркотици или други психоактивни вещества в тялото.
Трагедията се разиграва в къщата за гости в село Асен, собственост на президента на „Локомотив“ (Пловдив) Христо Крушарски, където Славков прекарва последните си дни в усамотение.
Живот на привилегии и противоречия
Тодор Славков беше дете на едни от най-влиятелните фигури на комунистическа България – Людмила Живкова и Иван Славков, внук на самия Тодор Живков. Израснал в лоното на политическата върхушка, Славков се превърна в символ на наследените привилегии от ерата на социализма. Въпреки това, животът му далеч не бе лек.
Още млад преживява загубата на майка си. В началото на 90-те години е арестуван в Швейцария по обвинение за изнасилване, прекарва осем месеца в арест там, а след екстрадирането си в България – още година в софийския затвор, преди да бъде напълно оправдан.
Икона на един бохемски образ
Славков често бе възприеман като непретенциозен бохем с чувство за хумор, който гледа на живота със сарказъм и известна доза примирение. Той спечели сърцата на зрителите през 2014 г., когато спечели риалити формата „Биг Брадър“ – въпреки, или може би именно заради, своето скандално и фриволно поведение.
С времето се утвърди като човек, който не търси политически реванш, не се включи в приватизационни схеми и не използва фамилното си име за бизнес или власт. По-скоро се придържаше към спокоен и непретенциозен живот, далеч от светлините на прожекторите.
Душевна тъмнина зад усмивката
Всичко това обаче се оказва фасада. По думите на психолози и близки, Славков от дълго време страдал от вътрешна празнота и усещане за безсмислие. Смятал, че животът му е напразен и че ще остане в съзнанието на хората като безгрижен и лекомислен човек, без значим принос. Избрал да си отиде на дата, съвпадаща със смъртта на майка му Людмила и вуйчо му Владимир Живков – знак за съпричастност към фамилията, която винаги е носил със себе си.
През последните две години се отдръпва от приятели, често сменя телефона си и напуска София. Прекарва последните си седмици в уединение в къщата на Крушарски, където явно е направил своята последна житейска равносметка.
Разминаване между образ и реалност
След смъртта му стана ясно, че привидната ведрост и бохемство са били маска. Малцина са знаели за болката, която носи в себе си. Приятелите му твърдят, че той е спрял с алкохола, не е употребявал наркотици, бил е последователен и уважаващ, но изпълнен с дълбока меланхолия.
Последният наследник
С неговата кончина, единственият жив пряк наследник на фамилията Живкови остава Жени Живкова – неговата полусестра, която досега не е направила публично изявление по повод трагедията. Мълчанието ѝ е показателно – може би защото думите са безсилни пред мащаба на една такава загуба.
Един финален знак
Случаят с Тодор Славков напомня по болезнен начин, че човешката душа често остава неразгадаема. Външната ведрост може да крие отчаяние, а най-усмихнатите хора могат да се окажат най-самотните. Зад шумния образ на „вечния бохем“ се е криел човек, който не е успял да намери своето място в света – и е избрал да си отиде тихо, но символично.
