Със златно кръстче Стефан Данаилов изпраща съпругата си, Мария

Оттогава пазела само неща, свързани със спомени, а не с високата си цена. Гардеробът и бил скромен за жена на толкова известен актьор. Няколко всекидневни рокли и ансамбли - разбира се, решени с финеса на жена с отношение към модата - комбинация от цветове, кройки, “шантави” детайли, смели цветосъчетания, удобни обувки - понякога сама ги рисуваше с весели надписи и “татуировки”. Стефан непрекъснато и предлагал и искал да и купува кожени палта, скъпи тоалети, а тя неизменно отказвала. В кутията и с бижута се оказват съвсем малко накити. В гардероба - няколко елегантни, но много скромни дрехи, каквито никой не би повярвал, че е притежавала и обличала съпругата на толкова известен актьор, с възможности да я кипри като кукла. Не го е искала никога. Тя, която е разбирала и знаела всичко за висшата мода... Но такава си била Мария. В последните си дни ту идвала на себе си, ту се връщала в някакъв друг свой свят, но никога не забравяла своята единствена мисия - Стефан. Затова и ден преди кончината си намира сили да му каже: “Върви, върви. Не проваляй представлението.” (Става дума за това, че Данаилов трябваше да се върне на сцената на Народния театър като Дулитъл в “Пигмалион” няколко месеца след като се подложи на лечение от лимфом. Уви, представлението наистина се отложи. Сърцето на актьора излезе от ритъм, а Мария беше на смъртно легло - б. а.)