Руската неврохиржка Наталия Бехтерева откри изумителната истина за съществата, които ни съпътстват от раждането до смъртта.
Когато руската неврохируржка Наталия Бехтерева започва да изучава пациенти, преживели клинична смърт, тя няма представа, че нейната научна мисия ще се превърне в едно от най-загадъчните изследвания на човешкото съзнание. Това, което в началото изглежда като халюцинация, се превръща в поредица от доказателства, които оспорват всичко, което знаем за живота и смъртта.
„Това, което видях, докато изучавах мозъците на умиращи хора , противоречише на всичко, в което вярвахме.
Снимка: Shutterstock
Какво се случва, когато сърцето спре?
По време на наблюдението на мозъчната активност при умиращи пациенти, устройствата са регистрирали странни, неизвестни досега импулси.
Електрическите вълни се появяваха точно в момента, в който сърцето щеше да спре да бие. Сякаш мозъкът за кратко „улавяше“ сигнал от друг свят.
След това се появиха свидетелствата - хората разказваха за срещи с непознати същества, не с близки, а с „тези, които винаги са били там“.
„Озовах се в пространство без светлина и без тъмнина. Имаше същества без лице, но те знаеха всичко за мен - всяка мисъл, всяко решение“, каза един от пациентите.
Медицинска сестра, оцеляла след инцидент, потвърди почти същата картина:
„Те не проговориха, но чух мислите им. Те ми показаха целия ми живот – и това, което тепърва предстои.“
.jpg)
Снимка: Shutterstock
Невидими наблюдатели
В бележките си Бехтерева написа изречение, което разтърси цялата научна общност:
„Смъртта не е среща с близки, а с онези, които винаги са били до нас, но невидими.“
Тези същества, както тя вярваше, не присъстват само в момента на смъртта - те ни съпътстват през целия ни живот.
Те наблюдават, запомнят и записват всичко: всяка емоция, всяка мисъл, всеки избор.
„Представете си, че невидими свидетели ви следват от първия ви дъх до последния ви дъх и едва тогава ги виждате за първи път“, каза тя.
Пазители на спомени – същества без осъждане
Бехтерева ги нарича пазители на паметта или архивисти на съдбата. Те не са съдници или наказвачи, а мълчаливи регистратори на човешкия опит.
Един пациент ги описа по следния начин:
„Напомниха ми за едно събитие от детството ми - когато помогнах на ранено котенце. Казаха, че този момент е променил живота ми. Дори не го помнех.“
Други свидетелства казват, че пазителите показват не само миналото, но и бъдещето - и то в няколко възможни варианта.
„Видях три живота – моя собствен и два, които можеха да се случат. Това беше урок за силата на избора“, казва учител от Санкт Петербург.
Защо е мълчала?
Дълго време Бехтерева не искаше да говори публично за откритията си.
„Ако хората разберат, че всяко тяхно действие се записва, това може да предизвика паника – или духовно пробуждане. Не бях сигурна, че сме готови за това“, призна тя.
Въпреки това, много от преживелите клинична смърт промениха живота си из основи.
Един бизнесмен напусна работа и отвори приют за животни, казвайки:
„Те ми показаха, че истинската стойност не е в парите, а в доброто, което оставяш след себе си.“
Контакт без смърт
Още по-удивително откритие беше, че контактът с пазители може да съществува и по време на живота - в състояние на дълбока молитва, медитация или екстаз.
По време на експеримента с монахиня, инструментите регистрирали необичайни вълни точно когато тя казала:
„Те са тук. Трима стоят зад теб и наблюдават.“
Тогава Бехтерева изказва хипотезата, че пазителите не са „същества“ в класическия смисъл, а проявления на невидимото информационно поле на Земята – един вид „универсална памет“, в която е записано всичко съществуващо.
Детски истории от ръба на живота
Най-трогателните свидетелства дошли от деца. Техните преживявания били чисти, без страх или предразсъдъци.
Седемгодишно момиче, което едва не се удавило в реката, разказва:
„Дойдоха три феи. Едната ми показа как да уча, другата как да помагам на мама, а третата ми каза да се върна, защото татко плаче.“
За възрастните това били същества или пазители. За детето - феи.
И именно в тази простота, вярваше Бехтерева, се крие истината.
„Съзнанието на детето е все още чисто, така че то по-лесно приема контакт с други форми на разум“, пише тя.
Когато съдбата се промени
След срещата си с пазителите, мнозина забелязали странни съвпадения - сякаш нещо невидимо ги е насочвало.
„След клиничната смърт всичко се обърна - срещнах правилните хора, намерих партньори и осъществих това, за което мечтаех. Сякаш някой невидимо движеше конците“, разказва един инженер.
Бехтерева нарече това явление „синхроничност“ – нежна корекция на съдбата, а не директна намеса.
Снимка: Shutterstock
Наука, съпротива и ново съзнание
Когато Бехтерева представи своите открития, много колеги ги отхвърлиха като фантазия.
Но с течение на времето учени по целия свят започнаха да регистрират подобни случаи и да изследват границите на съзнанието.
„Хората имат право да знаят истината за природата на съзнанието“, каза тя.
„Това знание може да освободи човек от страха от смъртта.“
Днес, десетилетия по-късно, все повече изследователи потвърждават казаното от нея.
Животът като космическа симфония
Ако всяка мисъл е записана, ако нищо не изчезва - тогава никой момент не е незначителен.
„Сега знам: няма маловажни моменти в живота. Всичко се слива в една картина, която ще се разкрие едва по-късно“, каза един от оцелелите.
Страхът от смъртта изчезва, но идва нещо по-голямо - отговорност. За всяка емоция, за всяко решение, за всяка дума.
Чрез своите изследвания Бехтерева показа, че може би след смъртта ни посрещат не само тези, които сме обичали - но и нашите пазители: свидетели, които ни следват, записват и ни помагат да разберем смисъла на живота.
Както е писал Райнер Мария Рилке: „Смъртта е врата, която се отваря навътре.“
И може би, зад тази врата, някой наистина чака - пазачът, който е бил с нас през цялото време.
Не като съдия, а като свидетел на една душа във вечното ѝ пътуване през светлината и тъмнината.
