Внезапната смърт на Тодор Славков потресе България: „Майка ми беше велика жена, но трудно говоря за нея“
На 21 юли 2025 г. България се сбогува с Тодор Славков – внука на дългогодишния лидер на БКП Тодор Живков и син на Людмила Живкова и Иван Славков – Батето.
Съвпадение или предначертание?
Обстоятелствата около кончината на Тодор Славков раздвижиха вълна от слухове. Основната хипотеза, по данни на прокуратурата, е самоубийство, извършено със законно притежаван револвер. Много от приятелите му останаха шокирани – за тях той бил лъчезарен, ироничен и отворен човек, обичащ живота. Но личната болка често остава скрита от очите на света.
Интервю на Славков от 2011 г. с Валерия Велева хвърля малко повече светлина върху вътрешния му свят. Запитан дали някога е мислил за самоубийство, Малък Тошко отговаря с увереност:
„Не. Имал съм депресии, но за самоубийство не съм мислил никога.“
Бащини завети и синова мъка
В същото интервю Славков споделя и една от най-личните си истории – как в последните дни от живота на баща си, Батето, е получил заръка:
„Десетина дни преди да си отиде (1 май 2011-а), татко ме извика в болницата. Не можеше да говори, защото беше интубиран, но на листче с печатни букви ми написа: ‘Прави син!’ Пазя си листчето.“
Славков често говори с носталгия и болка за своето детство, белязано от загубата на майка му. Бил едва на 10 години, когато научил, че Людмила Живкова е починала.
„Още изпитвам мъка. Това е много странно, защото колкото повече време минава, толкова по-силна мъка изпитвам. (...) Ние бяхме на почивка със сестра ми в Боровец, баща ми ни извика спешно в София и направо ни каза: ‘Деца, майка ви е починала.’ Директно, без увъртания. Как се приема това от едно дете на 10?“
„Колкото и майка ми да е отсъствала от дома, смъртта ѝ отвори огромна празнина в мен. (...) Майка ми беше велика жена. Това, което тя е направила за културата, никой след нея не е направил. Да, тя е използвала обстоятелството, че е дъщеря на Първия, но е имала стремеж и воля да го направи.“
Непоказваната болка
Макар Тодор Славков да беше публична личност, участник в риалити формати и символ на бохемското софийско общество, малцина познаваха истинските му битки – със загубите, със самотата, с миналото.
Сега той ще почива до своя баща в Централните софийски гробища, а думите му, записани преди повече от десетилетие, ще звучат още дълго в съзнанието на онези, които го познаваха и обичаха:
„Колкото повече време минава, толкова по-силна мъка изпитвам…“
