На 2 август 1993 г. едно обикновено лятно утро в малкото американско градче Савона се превръща в трагедия, която ще разтърси цялата общност и ще остане в паметта на страната десетилетия.
Четиригодишният Дерик Джоузеф Роби целува майка си за довиждане и ѝ казва „Обичам те“.
Майка му Дорийн Роби се съгласява. Пътят е кратък, няма улици за пресичане, а в квартала всички се познават.
Това решение ще я преследва до края на живота ѝ.
Последната разходка
Било 8:47 сутринта, когато Дерик излиза от къщата си на улица „Гарфийлд“.
Той е на 4 години и 10 месеца. Носи маратонки, които са му малко големи – типично за детските обувки, купени „за да има за по-дълго“. В ръката си държи малка торбичка за обяд, приготвена от майка му – банан, малка кутия с храна и пакетче сок.
Малкият му брат Далтън плаче вътре в къщата и докато майка му е заета, Дерик вижда своя шанс.
– „Добре е, мамо. Ще отида сам. Близо е.“
– „Обичам те“, казва тя.
– „И аз те обичам“, отговаря момчето и изскача на тротоара.
По-късно Дорийн ще казва, че тези четири думи са се превърнали в последния спомен, който се връща в съзнанието ѝ отново и отново.
Малкото градче, което вярваше, че е безопасно
Савона е малко градче в окръг Стюбън – тихо място между хълмове и ферми, където хората рядко заключват вратите си.
През 1993 г. там живеят само няколкостотин души. Децата играят свободно по улиците, а съседите познават всяко семейство.
Дерик е едно от най-обичаните деца в града.
Роден на 2 октомври 1988 г., той е първородният син на Дейл и Дорийн Роби. Весел, общителен и пълен с енергия, той бързо се превръща в любимец на всички.
Съседите го наричат шеговито „кметът на Савона“.
Той играе тийбол – детска версия на бейзбола – в отбора, който тренира баща му. Винаги поздравява хората на улицата, сякаш изпълнява важна обществена функция.
„Беше моят малък фойерверк“, казва майка му години по-късно.
Другото момче в същия град
В същото градче живее и Ерик М. Смит.
Той е роден на 22 януари 1980 г. и е на 13 години по време на трагедията.
Ерик има яркочервена коса, лунички, дебели очила и стърчащи уши – особености, които го правят честа мишена за подигравки в училище.
Тормозът продължава с години.
Съучениците му се подиграват с външния му вид, а той често се прибира у дома ядосан и разстроен. Майка му Тами Смит знае, че синът ѝ страда, но никой не подозира колко дълбок е гневът, който се натрупва в него.
Веднъж той казва на доведения си баща:
„Имам нужда от помощ. Чувствам, че искам да нараня някого.“
Но лятото продължава и никой не разбира колко опасно е това предупреждение.
Срещата, която променя всичко
На същата сутрин Ерик кара колелото си към същия парк.
По пътя вижда Дерик.
Малко русо момче с торбичка за обяд.
Само.
Ерик спира велосипеда и му казва, че знае пряк път през дърветата, който ще ги отведе по-бързо до парка.
Дерик никога не е имал причина да не вярва на хората.
Той тръгва след него.
Двамата влизат в малка гориста ивица между улицата и бейзболното игрище.
Убийството
По-късно разследването установява какво се е случило.
Ерик напада детето, души го и след това взема голям камък, с който го удря по главата.
Сцената, която полицията открива по-късно, е толкова жестока, че дори опитни следователи трудно я описват.
Официалната причина за смъртта е тежка травма на главата и задушаване.
Всичко се случва за по-малко от 15 минути.
Майката усеща, че нещо не е наред
Около 11 часа Дорийн внезапно изпитва ужасно чувство на тревога.
Тя отива до парка, за да прибере Дерик.
Там ѝ казват, че момчето никога не е пристигало.
Започва търсене.
След няколко часа доброволци и полицаи откриват тялото в малката горичка – само на няколкостотин метра от дома му.
Целият град изпада в шок.
Признанието
Първоначално всички вярват, че извършителят е възрастен непознат, който е минал през града.
Но шест дни по-късно се случва нещо неочаквано.
Ерик Смит сам влиза в полицейския щаб и предлага помощ в разследването.
По време на разговорите той започва да се обърква и накрая признава.
Пред майка си казва:
„Съжалявам, мамо… Аз убих онова момче.“
Процесът
Случаят шокира Америка.
13-годишният Ерик Смит е съден като възрастен за убийство от втора степен – нещо изключително рядко за толкова млад извършител.
През 1994 г. съдът го признава за виновен и го осъжда на присъда от 9 години до доживотен затвор.
Десетилетия по-късно
Ерик прекарва 28 години в затвора.
След многократни откази за условно освобождаване той е освободен през 2022 г., на 42 години.
За родителите на Дерик обаче болката никога не изчезва.
В Савона е изграден бейзболен терен и статуя, посветени на малкото момче.
На плочата пише:
„Посветено като нежен спомен за това какво трябва да бъде детството.
Дерик Дж. Роби.“
Как родителите му го помнят
Всяка година на 2 август те правят нещо, което синът им е обичал.
Обикновено ядат ванилов сладолед с поръска.
„Така Дерик наричаше ваниловия сладолед – бял сладолед с трохи“, казва баща му.
След пауза добавя:
„Тъжно е… но и щастливо.“
Защото въпреки трагедията, градът никога не забравя малкия „кмет на Савона“, който е живял само четири години и десет месеца.
