Трифон Зарезан – мъжкият празник, който поставя началото на земеделската година
Според българските народни вярвания Свети Трифон е закрилник на лозарите, винарите и кръчмарите, а празникът му заема особено място в традиционния календар. В православната традиция свети Трифон се почита на 1 февруари и открива поредица от три последователни дни, известни като Трифунци.
Трифон Зарезан се възприема като символично начало на новата земеделска и стопанска година. В различните краища на страната празникът е известен и с имената Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой и Трифун Пияница, но навсякъде се свързва с лозята, виното и надеждата за плодородие.
Това е изцяло мъжки празник, в който ролите на мъжете и жените са ясно разграничени. Още рано сутринта жената в дома омесва и изпича обреден хляб, обикновено украсен с лозови мотиви. Приготвя се и кокошка или пиле, най-често с ориз или булгур, а в бъклица се налива от най-хубавото домашно вино. Всичко това се подрежда в нова вълнена торба, която стопанинът взема със себе си, когато тръгва към лозето. Жената го изпраща, но не го съпровожда по-далеч от края на селото.
На лозята се събират само мъжете лозари, които извършват основния ритуал на празника – зарязването. Всеки стопанин подрязва по няколко лозови кютука, като обикновено оставя по две или три пръчки. Преди и след зарязването мъжът се прекръства, полива лозата с вино и изрича благословии за здраве и богата реколта. На някои места лозята се поръсват и със светена вода от трифонденския водосвет.
След като всички приключат с ритуала, лозарите се събират на обща трапеза сред лозята. Храната се нарежда върху дълги пешкири, поставени направо на земята. Освен пълнената кокошка и обредната пита, на трапезата присъстват луканка, тутманик, омлет, печени орехи и задължително много вино. В центъра се поставя китка от босилек, в която са забучени три лозови пръчки.
Най-възрастният и уважаван лозар взима китката и обявява избора на цар на лозята. За такъв обикновено се избира заможен и почитан човек. Главата и раменете му се украсяват с венци от лозови пръчки, след което той бива качен в колесар и повеждан из селото под звуците на гайди, тъпани и гъдулки. Пред всяка къща домакинята изнася котел с вино, от което първо отпива царят, а после черпи и останалите. Останалото вино се плисва върху него с благословия за берекет и изобилие, на която царят отговаря с „Амин“.
Хорото има особено значение в празника. Мъжете играят хоро още в лозята, с лозови пръчки, забучени в пояса или оформени на венци. Хора и ръченици се извиват по пътя към селото, а кулминацията е Зарезанското хоро на мегдана.
В народните вярвания се смята, че на Трифон Зарезан никой не бива да се прибира трезвен, защото това се приема като лош знак за годината. Вечерта пък се гадае по въглените в огнището, за да се разбере каква ще бъде реколтата и какво предстои през идните месеци.
