Тя е покровителка на женското начало, брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците.
Имен ден празнуват Ана, Анета, Анелия, Анка, Анна, Аница, Аня, Яна, Янка, Янко.
Момите пускат пшеничени зърна в ново гърне с вода. Ако до Нова година зърната покълнат, това е знак за скорошна женитба. Следи се какъв ще е полазът – какъв късмет носи първият гост в къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.
На 9 декември Българската православна църква чества зачатието на света Анна – майка на Богородица. Християнският култ към светицата се разпространява във Византийската империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща нейното име. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име – Анна.
Освен с майчинството денят се свързва и с „обръщането“ на слънцето към пролетта – вярва се, че от този момент денят започва да расте, макар и символично – колкото просено зърно или скок на тригодишен елен. Смята се, че се ражда нова светлина, ново време и нов късмет. По стар стил празникът е отбелязван на 22 декември, около зимното слънцестоене, когато нощта се приема за най-дългата в годината. В народните вярвания се разказва, че седем светии „понасят“ слънцето на ръце и го завъртат към пролетта.
Нощта преди празника в народната традиция се свързва с мистични представи и с вярата, че границата между световете е по-тънка. Затова в миналото хората извършвали защитни ритуали – палели огън пред портите, ръсели пепел и просо около стопанството, а жените намазвали виметата на кравите със смес от мазнина, чесън и въглени, за да предпазят дома и добитъка от зли сили.
Според поверията, ако в дома се появи необичайна мушица край огнището, това се възприемало като знак за нечиста сила, затова тя трябвало да бъде прогонена и унищожена.
