Родителите имат ли задължение да оставят нещо на децата си - пари, апартамент, къща, някаква сигурност за бъдещето? Или е достатъчно, че са ни отгледали, нахранили и образовали? Този въпрос, зададен в Reddit, предизвика разгорещен дебат в цяла България и раздели хората на два лагера.
От едната страна са тези, които вярват, че родителят има морално задължение да остави на детето си поне някаква материална основа - покрив над главата, начална позиция в живота, нещо, което ще му улесни да продължи напред. Според тях това не е лукс, а минимум сигурност, която родителят, ако е в състояние, трябва да осигури.
От другата страна са хората, които наблягат на важността на личната отговорност и независимост.
„Обръщам се към тези, които са били наематели от раждането си, чиито родители са работили за минимална заплата през целия си живот, които са били принудени да търсят работа дори като деца. Ядосани ли сте, защото родителите ви не са успели да ви оставят поне основа за препитание? Мислите ли, че са могли да направят повече, че са допуснали грешка?“
И отговорите продължаваха да идват...
„Не чак толкова, но ме притеснява, че днес очакват чудеса от мен, докато не са ми дали никакви основи. Не можеш да инвестираш нищо - нито материално, нито емоционално - и да очакваш да получиш Бил Гейтс.“
„Никога не бих могъл да се ядосвам. Знам, че са направили всичко възможно, за да ме направят функциониращ човек. Може да нямам наследство, но имам ценности. Това ми е достатъчно.“
„Не бедността ме нарани, а това, че никога не съм чувствала любов и емоционална сигурност. Тази празнота боли повече от празен хладилник.“
„Ядосан съм. Не ми оставиха нищо. Сега се боря да осигуря нещо на децата си, за да не си помислят един ден, че съм бил мързелив и незаинтересован.“
Но едно е сигурно - темата не е черно-бяла. Човек не може да набляга само на родителската отговорност, без да разбира по-голямата картина. Много родители искаха, но не можаха.
И накрая, някой има ли „задължение“ да ти остави нещо? Или любовта, която си получил – ако си я получил – е единственото нещо, което наистина има значение?
А ти? Ядосан ли си на родителите си... или ги разбираш?
