„ Детският Алцхаймер “ – така Валентин Грандев озаглавява своя публикация във Facebook, в която поставя остър въпрос за начина, по който съвременните деца растат, учат и постепенно поемат отговорност за собствения си живот. Самият израз не е медицинска диагноза, а провокативна метафора, чрез която авторът насочва вниманието към умения, които според него все по-често остават недостатъчно упражнявани.
Грандев започва с парадокс: ако възрастен човек внезапно престане да разпознава часовник със стрелки, трудно се ориентира в пространството или не може да планира поредица от действия, това би породило тревога за когнитивните му способности. При децата обаче сходни практически дефицити нерядко се приемат почти за нормални.
„То може да отключва телефон преди да може да завърже обувките си. Може да превърта десетки видеа, но да не познава часовник със стрелки.“
Именно тук авторът вижда същността на проблема: технологичната сръчност не е непременно равнозначна на самостоятелност, планиране и способност за справяне с обикновени житейски задачи.
„Мозъкът не се развива от самото наличие на възможности“
Една от централните тези на Грандев е формулирана кратко:
„Мозъкът не се развива от самото наличие на възможности. Развива се от тяхното използване.“
Връзването на обувки например изглежда като дребно битово действие, но всъщност включва координация, последователност, внимание и корекция на грешката. Подреждането на стаята, самостоятелното обличане, приготвянето на храна и изпълнението на конкретна задача също изискват планиране и самоконтрол.
Тези умения са свързани с т.нар. изпълнителни функции – работна памет, когнитивна гъвкавост, контрол на импулсите и планиране. Те се развиват постепенно през детството и юношеството, а префронталните мозъчни мрежи продължават да съзряват и в младежка възраст.
Когато възрастният прави всичко вместо детето
В публикацията си Грандев описва един познат на много семейства модел:
„Възрастният завързва обувките. Възрастният приготвя храната. Възрастният подрежда. Възрастният носи раницата. Възрастният напомня. Възрастният решава.“
Към това той добавя и технологиите – телефонът показва часа, калкулаторът смята, навигацията води, търсачката намира готов отговор.
Проблемът не е в самите технологии. Те са изключително полезни инструменти. По-важният въпрос е какво се случва, когато напълно заместят умение, което детето иначе би трябвало да упражнява.
Самостоятелността не се появява на 18-ия рожден ден
Грандев дава и личен пример с майка, която приготвя багажа на 20-годишната си дъщеря, събужда я и ѝ дава подробни инструкции за пътуването.
За автора това е показателно за по-голям проблем – отговорността твърде дълго остава при родителя, а от детето впоследствие се очаква внезапно да бъде напълно самостоятелно.
„Изпълнителните функции не се появяват магически с навършването на 18 години. Те се упражняват през всички предходни години.“
Това е и една от най-силните идеи в публикацията: самостоятелността не се включва като превключвател в определена възраст. Тя се изгражда чрез малки ежедневни отговорности, грешки, повторни опити и постепенно увеличаване на свободата.
Детето има нужда и от неудобство
Според Грандев стремежът на възрастните да спестят на децата всяка трудност понякога може да има обратен ефект.
Детето има нужда да изчака. Да чуе „не“. Да се справи със скуката. Да довърши задача, която не е забавна. Да забрави нещо и да понесе разумните последствия. Да сбърка и да поправи грешката си.
Това не означава родителите да бъдат сурови или да оставят детето без подкрепа. По-скоро означава да му бъде дадена възможност да опита само.
Полезният модел е не „оставям те да се оправяш“, а:
„Направи го сам, а ако действително се затрудниш, аз съм тук.“
GPS, паметта и една твърде смела връзка
В оригиналния си текст Грандев стига и до по-категорична теза за навигацията, като свързва използването на GPS с недостатъчно упражняване на хипокампалните системи.
Тук е необходима важна уговорка.
Има изследвания, които показват, че хората, разчитащи по-силно на GPS, могат да показват по-слаба пространствена памет при задачи, в които трябва сами да изграждат карта на средата. Но от тези резултати не може да се направи заключение, че използването на GPS автоматично „смалява хипокампа“, още по-малко че причинява липса на емпатия или антисоциално поведение.
Самата връзка между навигацията и пространствената памет е научно интересна; по-далечните психологически заключения обаче остават спекулативни.
„Обучителният натиск“ не означава тормоз
Грандев употребява израза „обучителен натиск“, но го разграничава от насилие или прекомерна строгост.
Според смисъла на публикацията става дума за изисквания, които са съобразени с възрастта – детето да има задача, да носи отговорност за нея, да срещне трудност и да потърси решение.
Това може да бъде:
- само да приготви раницата си;
- да помогне в кухнята;
- да подреди стаята си;
- да следи за определен срок;
- да планира какво му е необходимо за пътуване;
- да изпълни семейно задължение без многократно напомняне.
Подобни дейности сами по себе си не гарантират определено развитие, но дават практическа среда, в която детето упражнява организация и отговорност.
Жестокостта при децата няма една причина
В публикацията се поставя и въпросът за случаите, в които деца проявяват жестокост към други деца, възрастни или животни.
Тук също е важно да няма прекалено проста причинно-следствена връзка.
Агресивното и жестоко поведение може да бъде резултат от множество фактори – семейна среда, преживяно или наблюдавано насилие, темперамент, влияние на връстници, психично здраве, липса на ясни граници и други индивидуални или социални обстоятелства.
Самият Грандев също уточнява в публикацията си:
„Не бих твърдял, че това е просто резултат от липсата на „обучителен натиск“ – подобно поведение има множество причини.“
Той обаче поставя акцент върху това, че съпричастността, самоконтролът и отговорността също трябва да бъдат упражнявани в реални житейски ситуации.
Кой е Валентин Грандев?
Валентин Грандев е автор и публичен лектор по теми, свързани със здравословния начин на живот, храненето, природата и обществените процеси. Той е автор на книгите „Формулата на здравето или какво не се казва за храната“ и „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки“.
Грандев е автор и администратор на Facebook страницата „Формулата“, където публикува свои коментари и позиции по различни здравни, социални и житейски теми. Участвал е като гост-лектор на събития, посветени на здравословния начин на живот, екологията и опазването на природата. През 2017 г. е бил директор на Втория летен Веге фест във Варна, а през 2015 г. осъществява 60-дневен самостоятелен поход от около 2000 километра през 20 български планини с екологична кауза.
През годините има и медийни участия по теми, свързани със здравето, храненето и природата. През 2017 г. например е представян и като член на Българското вегетарианско общество и организатор на Летния веге фестивал във Варна.
Пълната публикация на Грандев може да прочетете ТУК.
