Случаят около групата, ръководена от Ивайло Калушев, продължава да предизвиква бурни реакции в обществото, но в последните дни се наблюдава значителна промяна в обществените нагласи. В началото, мнозинството бе настроено скептично към официалната версия на МВР, но след серия от интервюта с родители и свидетели, които имат пряк опит с общността, все повече хора започват да приемат разследващата теза като по-правдоподобна.
Разговорите с близки на загиналите при хижа „Петрохан“ и на Околчица разкриват различна реалност – свят, изпълнен с дълбоки зависимости от духовния лидер, строг ред в йерархията и идеологическа рамка, която трудно съвпада с обществените критерии за възпитание и лична свобода.
Особено сериозен отзвук предизвикаха интервютата на София Андреева, която твърди, че е последовател на Калушев от 2008 г., и на сина ѝ Валери, които изразяват диаметрално противоположни мнения за личността на лидера.
[Александър Симов за интервюто с майката на "моралния убиец": Тя разкрива целия ад, кошмар и антисвят на Калушев]
Александър Симов за интервюто с майката на "моралния убиец": Тя разкрива целия ад, кошмар и антисвят на Калушев
14 февруари | 4:45
0 коментара
12427
Ситуацията е особено чувствителна, тъй като Валери твърди пред разследващите, че е имал сексуални контакти с Калушев още на 15-годишна възраст – факти, които подлежат на проверка и установяване по надлежния ред.
Интервюто на Андреева впечатлява не толкова с представянето на факти, колкото с безусловната ѝ лоялност към лидера и пълното принизяване на версията на сина ѝ. За част от обществото, това разкрива наличието на култова структура – дълбока идентификация с водача, оправдаване на всяко негово действие и прехвърляне на вината върху „отстъпниците“.
[Майката, която обяви сина си за моралния убиец на Калушев и групата му, се оказа протестър и фен на ПП-ДБ]
Майката, която обяви сина си за моралния убиец на Калушев и групата му, се оказа протестър и фен на ПП-ДБ
12 февруари | 14:10
11 коментара
59922
На социалните мрежи реакциите варират от съчувствие към родителите, до остри обвинения. Някои коментари говорят за „секта“ и „култ към личността“, докато други акцентираха на трагедията на зависимостите и отчаянието в семейства с подобен опит.
В коментар на комуникационния експерт Любомир Аламанов разкритията се разглеждат не като сензация, а в контекста на целия случай:
Знаете ли какво е наркокомуна?
Не, нека да започнем с друго.
Знаете ли какво е детето ви да е тежко наркозависимо? Да се променя пред очите ви, да губи себе си, да се превръща в непознат.
Знаете ли какви опустошенията нанася наркозависимостта на детето ви, на вас, на семейството?
Знаете ли какво е усещането на безпомощност да гледате страдащото си дете и да не знаете как да му помогнете? Да мислите, че полудявате от мъка и ужас?
Виждал съм тийнейджър, вързан за тръбите на радиатор да крещи в абстиненция, а майка му да плаче до него.
Виждал съм наркозависим да пребива родителите си и да им взима последните пари, за да си купи нова доза.
Знам за майка, която се самоуби, защото не можеше повече да издържа на многогодишния кошмар и тормоз от наркозависимата си дъщеря.
Не знам дали може да си представите комбинацията от отчаяние, болка, ужас, самообвинение, страх и още много, която изпълва душите на близките на наркозависимите. Особено на близките на наркозависими деца.
Знам, че повечето ще си помислят "Това на мен не може да ми се случи!". Точно както при домашното насилие. Точно както беше и по време на ковид. Но ще се изненадате колко лесно може да стане. Ще се изненадате колко много деца употребяват наркотици. И колко от тях не могат да спрат.
Едно време беше по-трудно да се намери хероин. Не особено трудно де, всички знаеха дилърите, даже и милиционерите. Днес е още по-лесно - различна синтетика, интернет, мобилни комуникаци, всичко е на един клик разстояние.
Връщаме се на първия въпрос с директен отговор. Наркокомуните са места, често по-далеч от големите градове, където деца или младежи отиват, в последен отчаян опит да се отърват от наркозависимостта. В тези места не само се преодолява физическата пристрастеност, но и се прави опит да се лекуват душата, ума и сърцето на наркозависимите. За да може да имат шанс за живот. За да може да устоят на повика на наркотиците.
В наркокомуните зависимите се крият от дилърите, полагат физически труд, за да укрепне тялото, правят се сесии с опитни хора, които да върнат разума, а често има духовни практики, за да се излекува душата и да се даде друг хоризонт.
В България преди години имаше няколко наркокомуни, но част от тях се разпаднаха поради липса на средства, или поради вътрешни проблеми, или поради драми с местно население, които не ги искат, или поради пробиви, т.е. наркодилърите са се добрали до зависимите, или даже са били повикани от тях. По едно време бяха нашумели наркокомуните в Испания - далеч от тук, добър климат, а и все пак в Европа. Не знам как е сега, последните години не съм проверявал.
Основният въпрос е защо родители биха изпратили децата си в Испания или по-далеч, където няма да имат връзка с тях. Отговорът е: от отчаяние. Тежко, ужасно, непреодолимо отчаяние. И страх. Най-ужасния страх - за живота на децата им.
Защото не виждат друг изход, защото няма какво друго да направят. И най-вече защото държавата не си е свършила работата. На няколко нива:
липсва превенция или ако я има, то е на плачевно ниво. Информационните кампании, които съм виждал са потресаващи.
лесна достъпност до нарко-вещества.
падаща долна граница на възрастта, в която за първи път се опитват наркотици.
липса на адекватна грижа за наркозависимите.
липса на последващи сесии и терапии за наркозависими, които искат да се лекуват.
лесна възможност за рецидив.
За всичко това вина носят много институции - МЗ, МОН, МВР, полиция, прокуратура и т.н. Няколкото болници, които приемат наркозависими, са крайно недостатъчни. И са предимно психиатрии. След излизането от там вероятността за рецидив е огромна. Дилърите чакат и веднага атакуват.
На целия този фон на политическа безхаберност, наркокомуните изглеждат като последна възможност да се спаси живота на наркозависимо дете от страна на отчаяните родители. А НПО-тата само помагат там, където не достига държавен капацитет. Защото иначе децата ще умират по градинките, или по апартаментите, или по изоставени сгради и строежи.
Това е.
31-годишният Валери, обаче, застава срещу собствената си майка и разказва как е попаднал в комуната на Калушев, разкривайки какво е преживял през годините. Споделя, че е бил “проблемно дете” и майка му е предлагала да го запознае с Калушев, когато е бил на около 12 години. На този етап Валери не проявил интерес, но по-късно се озовава сред първите деца, живеещи в общността на самопровъзгласилия се гуру. Общото оправдание е да бъдат „спасени“ от вредни навици и среда.
През 2022 г. Валери споделя информация за живота си с Ивайло Калушев, включително за сексуалните отношения, започнали на 15 години, както и за огромните суми, дарени на гуруто. Само майката на Валери – София Николова, е дарила над 1 милион лева на Калушев.
„Исках да се защитя, да не достигне информацията до Калушев, но това в крайна сметка се случи. Страхувах се за живота си и за това майка ми да не разбере, тъй като беше близка с него“, споделя той.
Случаят очевидно се развива по различни направления. Едното е правно – касае ли се за престъпления, злоупотреби или нелегални действия, а това е обект на разследването, пише Trafficnews.bg.
Другата линия е обществената – какво подтиква родителите да поверят децата си на подобни структури. Дали става въпрос за духовна общност, неформална наркокомуна или затворен култ – на обществото му предстои да намери отговори на тези важни въпроси.
Разбира се, темата има и политическо измерение, но то е на толкова ниско ниво след последното изслушване в Народното събрание, че допълнителен коментар изглежда ненужен.
