Астроложката Алена крие интересно минало, на което би завидяла всяка родна знаменитост. Оказа се, че тя е била в близки отношения не с кого да е, а с наскоро отишлия си от този свят вокалист на Black Sabbath - Ози Озбърн и семейството му.
Всъщност повече от 40 години приятелство свързва рок легендата със Светлана Тилкова (както е истинското име на Алена).
За него са знаели малцина, а сега след загубата му тя за първи път пред „Телеграф“ разказва за срещите им.
Шарено котле
„Запознахме се, нямаше сняг, но беше студено, в началото на 1982 година, когато и двамата се озовахме в Берлин, източната част. Бяхме в служебна командировка десетина немскоговорещи колеги от Икономическия в София, вече завършили, работещи, преподаващи. Детайли ми се губят, но дали ни поканиха, или някой от групата предложи, отидохме на „Шарено котле“, което не помня защо, беше на открито. В тогавашната ГДР правеха страхотни концерти с изпълнители от цял свят. Доста зад нас бяха козирките, а ние седяхме на втория ред, под открито небе. Нищо не ни пази, ако завали. Не заваля. В паузата една жена, по-висока от мен, поиска да се запознаем. Питах я защо, отговаря ми, че съм била постоянно усмихната, светлина струяла от мен и съм миньонче, което им направило впечатление – на нея и партньора й, мисля, че още не бяха женени, но той се притеснявал да се запознае, та изпратил нея. Запознахме се. Той говори немски, но нали знаеш как е при запознанство, обикновено не чуваш името, обаче кимаш, все едно ти е ясно. Говорим общи неща, а мен ме гложди познатата физиономия на мъжа. Не е тайна, че лица не помня, въпреки че имам компютърна памет за полеви структури и хороскопи. Реших да попитам: Много ми е познато лицето ви, но не помня откъде. А той пак казва, вече ясно го чух: Аз съм Ози. Допълних – Озбърн? Не помня какво ми отговори, помня думите си: Няма да припадам. Така се запознахме, били на екскурзия с Шарън, а той обичал Берлин. След това – всеки по пътя си. Това са срещи, които никога не се забравят. Само човек, живял по времето на комунизма, когато тази музика беше забранена, но незнайно как имахме всичко най-ново на световните групи, и правехме запис от презапис на касетофоните, ще разбере какво съм изпитвала при това познанство. След това с прекъсвания продължихме да общуваме, в последните години понякога ежедневно. Повече от 40 години от запознанството.
Единбург
Втората ни среща беше в Единбург, Шотландия, през 1987 г. Бях по служба в Лондон и едни приятели ми предложиха да „отскочим“ до Единбург, има-няма 650 км, защото те са почитатели на хевиметъла и ще има среща с известен британски музикант. Не казват кой обаче. И тъй като нашето поколение е израснало с хевиметъла, а и не само, отидохме. Изненада – „метълът“ се оказа Ози. Беше среща на хора, харесващи такава музика, но без пеене. Те задават въпроси, той разказва. Имай предвид, че въпреки световната слава към тази музика отношението не беше, да го кажем, добронамерено. Питам го Ози – няма ли да пееш. Отговаря, че организаторите искат само разговор. Тогава си помислих, че организаторите са много сдухани. Бяхме на първия ред, заедно с приятелите, които ме поканиха. Изправих се, разперих ръце и попитах присъстващите искат ли подарък една песен на Ози. Те започнаха да скандират: Five, а след малко и: Тen. Ози беше готов. Не помня откъде се появиха музикантите, но стана добър купон.
Сърце
Третата ни среща беше в САЩ, през 1992 г., когато бях на обучение в Ню Йорк при моята учителка по кармична нумерология Линда Гудман, после бяхме в Колорадо. Обажда се учителят ми по астрология от курса в академия „Кеплер“. Казва, че иска да ме запознае с негов съсед, ако съм съгласна, ще изпрати хеликоптера да ме вземе. Той живее в Калифорния. Кацнахме и с кого се оказа, че иска да ме запознае – с Ози, съпругата му, с фамилията. А то ние се познаваме. Оттогава не сме се срещали, общуваме по обичайните за всички начини – зум, чат.
Далеч преди концерта на 5 юли стана ясно, че вече ще има повече свободно време, и ги поканихме с Шарън на гости, да ги разходим из България, отново да хапнат български гозби, обичат ги. В петък, на 18-и, си писахме, на 21-ви му постнах едно сърчице. Това е. Ози има запазено кътче в сърцето и душата ми. Имаха си приказката с Андрей и той страда, ама скришно. Ози е епоха в музиката, повторение на неговото творчество и глас няма да има. Страдам за решението му да напусне зримия свят, защото въпреки паркинсона оцеляваше достойно, но страданието му струеше от очите на прощалния концерт на „Блек Сабат“. И все пак беше преждевременно. Почивай в мир, приятелю. Наричаха те Принц на мрака, но ти живееше в Светлината на доброто. Светлината ще те следва в твоя път незрим“.
