Когато инфарктът настъпи внезапно и човек се окаже сам, шансовете за бърза помощ чувствително намаляват. В подобни моменти всяка секунда е решаваща, а липсата на близки хора или възможност за незабавен контакт с медицински екип може да доведе до паника.
На първо място остава най-важната препоръка – човек да опита да повика спешна помощ веднага, щом усети болка в гърдите, недостиг на въздух, силна слабост или други характерни симптоми. Дори обаждането да е трудно или забавено, основната цел е бързо да се осигури контакт с медицинските служби.
Разпространяваната техника включва серия от дълбоки вдишвания, последвани от силна кашлица. Според описанието дълбокият дъх запълва белите дробове, а кашлянето създава рязък натиск в гръдния кош. Този натиск, твърдят привържениците на метода, подпомага изтласкването на кръвта и може временно да поддържа сърдечния ритъм, докато човек получи медицинска помощ. На практика процедурата се извършва на интервали от около две секунди – редуване на вдишване и кашлица, в опит да се предотврати загуба на съзнание.
Механизмът, на който се основава идеята, следва логиката, че кашличният рефлекс компресира сърдечната област и може да предизвика краткотрайна стабилизация при определени нарушения на ритъма. Въпреки това кардиолозите подчертават, че подобни техники не могат да заместят реална реанимация и не са доказано ефективни при остър инфаркт, при който е необходимо незабавно професионално лечение.
Според мнозина медицински специалисти най-голямата опасност се крие в това човек да разчита на техниката и да отложи обаждането към спешна помощ. Именно затова те подчертават, че единственото сигурно действие в подобна ситуация остава бързата комуникация с лекарски екип и стремежът човек да не губи време в самостоятелни експерименти.
Въпреки продължаващите спорове темата многократно се появява в обществения разговор, което показва ясно колко силна е човешката нужда от чувство за контрол в критична минута. Същественото остава едно – инфарктът е спешно състояние, при което всяко забавяне може да бъде решаващо, а професионалната медицинска помощ е единственият надежден път към оцеляване.
