Смъртта е неизбежна част от живота, но не е моментът, в който всичко спира. В православната традиция се вярва, че душата, веднага след като напусне тялото, започва своето пътешествие през светове, които не могат да бъдат видени с човешки очи.
Два дни след смъртта душата на починалия продължава да „посещава“ местата, които е обичал през живота си. Според учението на църквата, тя не може да влиза в контакт с хора, защото няма тяло, но може да чувства и наблюдава.
„По Божие провидение, воля и позволение се определя и часът на смъртта, който е моментът, в който човек е най-готов да напусне този свят. В тези първи дни Бог ѝ е дал свободата да посещава всички места и хора, които е обичала, но без възможност за общуване, защото енергията на душата сама по себе си не може да осъществи контакт“, обяснява протоиерей-ставрофор професор д-р Владимир Ступар.
.jpg)
Снимка: Shutterstock
Най-важното е да се молим на третия ден след упокоението, както е казал св. Макарий Александрийски. В часа на упокоението идва ангел, който взема душата и помага на човека в момента на отделянето ѝ от тялото, заедно с ангела-пазител. Те са там до тази душа, която е в ново състояние и в нови обстоятелства. Тогава тя вижда, че тялото е там, безжизнено, мъртво, но също така, че човекът като личност, уникален и неповторим, е все още „жив“, защото човекът е неразрушим.
„Тогава обикновено вижда близки, които плачат, а ако е бил в болницата, вижда лекари, персонал... През първите два дни душата се освобождава от бремето на тялото и физичността и става подвижна и способна да се движи от едно място на друго с висока скорост“, каза пред ТВ Храм протойерей-ставрофор професор доктор Владимир Ступар.
На третия ден душата се възнася към небето, където трябва да премине през небето и да достигне до Божия престол, до Иисус Христос, където на 40-ия ден ще се определи дали ще бъде в светлина или в тъмнина до възкресението или до Страшния съд. Що се отнася до самото преживяване, казва протоиерей-ставрофор Ступар, има и друго - т.нар. клинична смърт, тоест разделянето на душата и тялото, но и завръщането ѝ в тялото, а това е нещо съвсем различно.
.jpg)
Снимка: Shutterstock
Какво се случва през първите 40 дни
Това е човешки времеви период, но душата има различно усещане за време в зависимост от това с какво е обогатил починалият душата си - свети добродетели и свети дарове в прослава на Бога или тази душа е била напълно безразлична към въпроса за взаимоотношенията с ближните и Бога. Дали душата е била осветена през живота си чрез свети тайнства и молитви или е останала напълно бедна и е намерила себе си бедна и нещастна.
През тези 40 дни душата пребивава при тези два ангела - ангела-пазител, когото приемаме при кръщението, и ангела, изпратен от Бог да вземе душата. След това душата бива взета - показва ѝ се цялата красота на Небесното царство и Божия престол, или пък бива отведена на места, където души, които не са постигнали целта и задачата си, а именно да бъдат в любов и единство с Бога, биват изтласкани в тъмнината, където има плач и скърцане със зъби. Душата вижда и двете и идва пред Христос, който решава къде ще бъде тя по-нататък.
Професор Ступар говори и за митарите, бирниците - небесни бирници, които изследват душата, което е трудно да се опише на земен език, особено състоянието на възнесението на душата пред Божия престол. Той добави още, че дяволът прави всичко, за да не пороби човека и че по Божията благодат е късмет, че не можем да видим демони, защото те са толкова грозни и ужасни, че бихме могли да умрем от страх, ако ги видим.
.jpg)
Снимка: Shutterstock
Демоните живеят в рая и душата, с която тогава са ангелите, е в агония, защото демоните ѝ се явяват в цялата си грозота. Те казват на грешен човек, който не е живял добродетелен живот: „Ти си един от нас, ела с нас, трябва да бъдеш с нас.“
В този период душата бива изследвана и колко важен е този преход към Божия престол, тези прегледи и тези обичаи - таксите всъщност са опасностите, през които душата трябва да премине, в преносен, а не в пространствен смисъл. Затова Девата, по-чиста от светлината, се помолила на сина си да дойде и да вземе душата ѝ, за да не вижда лицата на демони. Смисълът на всички молитви е душата да дойде пред Господа без никакви препятствия, който е любов, кротък и милостив, но и справедлив.
Демоните имат огромен порив да хвърлят колкото се може повече хора в ада, така че когато дойде Страшният съд, Сатана да може да каже на Христос следното: Ако можеш да спасиш тях, спаси и нас - за да може Дяволът без покаяние и промяна на съществото си да бъде спасен, а той падна заради гордостта, от която произтичат всички грехове. Демоните не искат да се покаят, а искат да бъдат спасени, без да променят съществото си и да се покаят.
Снимка: Shutterstock
Какво се случва с душата след 40-ия ден
Ако душата премине изкушението на дявола (ти си наш, ние те чакаме)... душата в голям страх идва пред лицето Божие и тогава се разкрива дълбока справедливост - Божията правда. Това означава, че човек трябва да цени времето на този земен живот - и да не скучае - за да се подготви за среща лице в лице с Бога. Важно е да се покаем, защото това, което вържеш на земята, ще бъде вързано и на небето, това, което развържеш на земята, ще бъде развързано и на небето. И ако човек пропиля живота си, тогава ще види от друга гледна точка какъв е бил всъщност животът му.
На този 40-ти ден, дори най-малкото добро дело и дело на любов, които сме извършили, ще бъдат преброени . На този ден, на този временен съд до възкресението и Страшния съд, ще се разбере дали отиваме в Царството Божие или в тъмнината - на Страшния съд, когато ще бъдат съдени и живите, и мъртвите. Така нашите ближни могат да направят много за нас през тези 40 дни с молитви и добри дела .
Видения близо до смъртта
Понякога, според своя план, Господ връща някои души, които не са готови да се явят пред съда, защото има тази сила. Така отец Паисий разказваше за жена, която имала грях и не го изповядала от срам, и си мислела, че е достатъчно да се моли само на Божията Майка... Господ я съживил след три дни и тя веднага повикал свещеника и му казала, че няма да живее още дълго и че иска да го изповяда, след което грехът ѝ бил опростен и тя след това починала с мир. Господ има този дар да върне душата в тялото, ако види, че не сме готови за съд.
