КОВАРНО НАСЛЕДСТВО: COVID-пандемията е оставила следи в ДНК? Откриха тревожни промени при тийнейджърите:

вход през zajenata.bg
За Жената
Здраве
Здравни Новини
КОВАРНО НАСЛЕДСТВО: COVID-пандемията е оставила следи в ДНК? Откриха тревожни промени при тийнейджърите:
110
Източник: blitz.bg
Снимков материал: iStock
КОВАРНО НАСЛЕДСТВО: COVID-пандемията е оставила следи в ДНК? Откриха тревожни промени при тийнейджърите:

Пандемията от COVID-19 може да е оставила следи не само в психиката, но и в биологичните процеси на човешкия организъм. Ново германско изследване , публикувано в престижното научно списание PNAS, установява признаци на ускорено епигенетично стареене при деца, тийнейджъри и млади възрастни.

Особено тревожни са резултатите при подрастващите, при които преживеният стрес и липсата на социални контакти се оказват свързани с по-изразени промени. Учените обаче подчертават, че това не означава непременно по-бързо физическо остаряване или бъдещи здравословни проблеми.

Изолацията, ограниченията, страхът от заразяване и продължителната несигурност бяха сред най-тежките преживявания по време на пандемията.

За милиони хора този период означаваше рязка промяна в ежедневието – работа и обучение от дома, ограничени срещи с приятели, прекъснати социални отношения и постоянно напрежение.

Но възможно ли е тези преживявания да са оставили по-дълбоки следи в организма, отколкото предполагахме?

Точно на този въпрос се опитват да отговорят учени от Института по психиатрия „Макс Планк“ в Мюнхен.

Тяхното изследване, публикувано през ноември 2026 година в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), открива интересна връзка между пандемичния период, психологическото натоварване и определени биологични маркери на стареенето.

Учени изследваха ДНК на 1028 души преди и след пандемията

Едно от най-големите предимства на германското проучване е, че учените са разполагали с биологични проби, събрани още преди началото на пандемията.

Това им позволява да проследят промените при едни и същи участници в различни моменти.

В изследването са включени общо 1028 души, разделени на три възрастови групи:

  • 359 деца със средна възраст около 9,5 години;
  • 385 тийнейджъри със средна възраст около 15,5 години;
  • 284 млади възрастни със средна възраст около 24,3 години.

Първите проби от слюнка са взети преди въвеждането на пандемичните ограничения в Германия през март 2020 година.

Вторите са събрани между септември 2021 и май 2022 година.

По този начин учените могат да сравнят определени химически промени в ДНК преди и след продължителния период на ограничения.

Изследването е проведено от екип, ръководен от д-р Алисия Шове, с участието на специалисти от няколко германски университета.

Какво представлява биологичната възраст и защо се различава от календарната?

Всеки човек има календарна възраст, която показва колко години са изминали от раждането му.

Но организмът не се променя с еднаква скорост при всички хора.

Някои биологични процеси могат да протичат по-бързо или по-бавно в зависимост от наследствеността, начина на живот, здравословното състояние и влиянието на околната среда.

За да оценят тези процеси, учените използват методи, известни като епигенетични часовници.

Те проследяват определени химически изменения в ДНК, наречени метилиране на ДНК.

Метилирането представлява добавяне на химически групи към определени участъци на ДНК. То може да влияе върху активността на гените, без да променя самата последователност на генетичния код.

С течение на времето част от тези химически белези се изменят по сравнително предвидим начин.

Затова изследователите ги използват като показатели, свързани с биологичното стареене.

Важно е обаче да се знае, че епигенетичната възраст не е равнозначна на външния вид, физическата форма или продължителността на живота.

Три от четири метода показали признаци на ускорено стареене

Германският екип използвал четири различни епигенетични часовника.

Те са известни като DunedinPACE, GrimAge2, Horvath и PedBE.

Всеки от тях оценява различни аспекти на процесите, свързани със стареенето.

Резултатите показали, че три от четирите метода отчитат статистически значими промени, съответстващи на ускорено епигенетично стареене.

При тийнейджърите подобни изменения били установени чрез три от използваните метода.

При младите възрастни признаци за ускоряване се наблюдавали при два от тях, а при децата – при един.

Това подсказва, че през изследвания период са настъпили измерими промени в епигенетичните показатели.

Но учените не могат да определят със сигурност дали те са причинени пряко от пандемията.

Възможно е значение да имат и други фактори – промени в ежедневната активност, храненето, съня, здравословното състояние или естествените процеси на развитие.

Защо тийнейджърите се оказали най-чувствителни към стреса?

Едно от най-интересните открития в проучването е свързано с подрастващите.

При тях учените установяват статистически значима връзка между субективно преживения пандемичен стрес и ускоряването на един от епигенетичните показатели за темпа на стареене.

С други думи, тийнейджърите, които са се чувствали по-силно натоварени от ограниченията, са показали по-изразени изменения в определен биологичен маркер.

Особено значение имала липсата на социални контакти.

През пандемията много младежи били лишени от обичайните срещи с приятели, училищни занимания и възможности за общуване.

За възрастните това често било неприятно ограничение.

За тийнейджърите обаче подобни отношения имат изключително важна роля за емоционалното и социалното развитие.

Затова принудителната изолация може да се е отразила особено силно именно върху тях.

„Юношеството може да е особено чувствителен период“

Ръководителката на изследването д-р Алисия Шове обяснява, че юношеството вероятно представлява период на повишена чувствителност към стрес.

Според нея причините може да са свързани както с промените в организма по време на пубертета, така и със значението на отношенията с връстниците.

В този етап от живота младите хора постепенно изграждат своята самостоятелност, социална идентичност и чувство за принадлежност.

Приятелствата и общуването извън семейството придобиват все по-голямо значение.

Когато тези възможности бъдат рязко ограничени, преживяването може да бъде особено тежко.

Новото изследване предполага, че подобно психологическо натоварване би могло да бъде свързано не само с емоционални, но и с измерими биологични промени.

Не всички участници били засегнати еднакво

Учените установили още нещо важно.

Хората, които още преди пандемията са имали по-неблагоприятни здравословни или социални обстоятелства, са показали по-изразени изменения в някои епигенетични показатели.

Сред разглежданите фактори били физическото здраве преди пандемията и социално-икономическото положение на семейството.

Оказало се, че тези характеристики имат значение за наблюдаваните промени.

Това насочва вниманието към възможността продължителните обществени кризи да се отразяват по-силно на хората, които вече са уязвими.

Според проф. Елизабет Биндер, директор на Института по психиатрия „Макс Планк“ и старши автор на изследването, най-силно натоварени от стреса са били именно участниците, които са имали рискови фактори още преди началото на пандемията.

Интересното е, че обективните показатели за пандемичните ограничения, като регионалната заболеваемост и конкретните ограничителни мерки, не са предсказвали добре колко силно стресиран се е чувствал даден човек.

Това означава, че преживяването на една и съща ситуация може да бъде много различно при отделните хора.

Означава ли това, че пандемията ни е състарила с няколко години?

Това е въпросът, който вероятно най-силно ще развълнува читателите.

Отговорът обаче изисква важно уточнение.

Изследването не доказва, че пандемията е състарила всички хора физически с определен брой години.

Учените са проследили промени в молекулярни показатели, свързани с биологичното стареене.

Тези показатели могат да дадат информация за процеси в организма, но не са пряко измерване на това колко дълго ще живее човек.

Освен това изследването не доказва категорично, че именно пандемичните ограничения са причинили установените изменения.

Макар сравнението на проби преди и след пандемията да е голямо предимство, не съществува отделна група от същия период, която да е преминала през същите години без пандемия.

Следователно е трудно да се разграничат всички възможни влияния.

Могат ли промените в ДНК да бъдат обратими?

Друг важен въпрос е дали наблюдаваните изменения могат постепенно да се нормализират.

Към момента учените не разполагат с достатъчно данни, за да дадат категоричен отговор.

Не е ясно дали ускорените епигенетични показатели ще се запазят години наред, или ще се променят с възстановяването на обичайния начин на живот.

Възможно е социалните контакти, физическата активност и намаляването на стреса да влияят върху някои от тези процеси.

Но това не означава, че съществува доказан начин за бързо „връщане назад“ на епигенетичната възраст.

Необходими са допълнителни дългосрочни изследвания, за да се установи как се развиват наблюдаваните изменения.

Има ли риск от бъдещи заболявания?

В научната литература ускореното епигенетично стареене е свързвано с повишен риск от определени заболявания.

Сред тях са някои метаболитни нарушения, диабет тип 2 и онкологични заболявания.

Това обаче не означава, че участниците в германското проучване непременно ще развият подобни проблеми.

Изследването не е проследило бъдещото развитие на заболявания при тях и не може да направи индивидуални прогнози.

Учените тепърва трябва да установят дали отчетените промени имат дългосрочно клинично значение.

Ето защо е неправилно резултатите да се използват като доказателство, че пандемията ще доведе до масово увеличение на конкретни заболявания.

Какво можем да научим от германското изследване?

Най-важното послание на проучването е свързано с начина, по който продължителният стрес и социалната среда могат да се отразяват на организма.

Психологическото благополучие не е отделено от физическото здраве.

Сънят, движението, човешките отношения и усещането за сигурност имат значение за общото състояние на организма.

Особено внимание заслужават децата и тийнейджърите, тъй като те преминават през интензивни периоди на развитие.

Изследването показва, че при подрастващите преживеният стрес може да бъде свързан с промени, които се установяват чрез съвременни молекулярни методи.

Това е важен аргумент в полза на по-сериозното внимание към психичното здраве на младите хора по време на обществени кризи.

Ускорено стареене след COVID-19: Каква е истината?

Проучването на германските учени не доказва, че пандемията необратимо е състарила човечеството.

То обаче установява измерими изменения в епигенетичните показатели на над 1000 участници, а при тийнейджърите открива връзка между субективно преживения стрес и ускорения темп на епигенетично стареене.

Това е важна научна находка, която заслужава допълнително изследване.

Особено интересен е фактът, че ограниченията на социалните контакти са били свързани с по-силно психологическо натоварване при подрастващите – възраст, в която общуването с връстниците има ключово значение.

Какво трябва да имаме предвид?

Изследването не доказва пряка причинно-следствена връзка между пандемията и ускореното стареене. Епигенетичните часовници са изследователски инструменти, а не окончателна диагноза за здравословното състояние на конкретен човек.

Все още не е ясно дали наблюдаваните промени са временни, как могат да се изменят с годините и дали ще доведат до реално повишаване на риска от заболявания.

Не съществува и доказана хранителна добавка, козметичен продукт или „детокс“ процедура, която да премахва тези изменения.

Засега най-разумният извод е, че грижата за психичното здраве, поддържането на социални контакти, достатъчният сън и редовната физическа активност остават важни части от здравословния начин на живот.

Редактор: Петя Иванова
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft