Има ли историческа истина зад една от най-устойчивите средновековни легенди по нашите земи – тази за заровеното съкровище на цар Самуил ? От десетилетия разказите за изгубени корони, златни монети и царски ценности привличат иманяри, краеведи и любители на загадките в районите около Беласица, Ключ и Малешевската планина.
Според популярното предание Самуил носел със себе си огромна част от владетелското богатство по време на военните действия срещу византийския император Василий II. След катастрофалното поражение на българската армия при Ключ през 1014 г.
Историята звучи като готов сюжет за приключенски филм. Проблемът е, че до момента няма известен средновековен извор или археологическа находка, които пряко да доказват подобно укриване на съкровище.
Какво всъщност знаем за богатствата на Самуиловата държава
Цар Самуил управлява България в края на X и началото на XI век – период, белязан от почти непрестанни войни с Византия.
През 1014 г. армията му претърпява тежко поражение при Ключ, в района на Беласица. Четири години по-късно, след смъртта на Иван Владислав, византийският император Василий II окончателно подчинява българската държава.
Това обаче не означава, че царската власт е била лишена от значително материално богатство.
Напротив – археологическите находки и писмените сведения показват, че владетелската среда разполага със сериозни ресурси. Охрид и Преспа са сред най-важните политически и църковни центрове на държавата, а в района са изграждани монументални храмове и представителни сгради.
Един от най-впечатляващите примери е базиликата „Св. Ахил“ в Преспа, свързвана пряко с управлението на Самуил.
Василий II действително се сдобива с царски ценности
Едно от най-интересните сведения за съдбата на българските владетелски богатства идва от византийския хронист Йоан Скилица.
В своята „Кратка история“ той описва събитията при окончателното завладяване на България през 1018 г. Според текста, когато Василий II установява властта си над Охрид, в негови ръце попадат ценности, съхранявани от българските владетели.
Сред тях се споменават владетелски корони, украсени с перли, златотъкани одежди и значително количество злато.
Това е важно свидетелство, защото показва, че реална владетелска съкровищница действително е съществувала.
Същевременно обаче то създава сериозен проблем за легендата за огромното заровено съкровище след Ключ – четири години след битката значителна част от богатствата на династията все още се намират в Охрид.
А възможно ли е Самуил да е скрил само част от него?
На теория – да. Историята познава множество случаи, при които владетели, армии или население укриват пари и ценности по време на война.
Но между „възможно е“ и „имаме доказателство“ има огромна разлика.
Нито един известен извор не съобщава, че след битката при Ключ Самуил е наредил злато, сребро или други ценности да бъдат заровени в планината.
Няма и описание на мястото, количеството или хората, участвали в подобна операция.
Затова всяко твърдение от рода на „тонoве злато“, „царска корона“ или „стотици сандъци със съкровища“ трябва да се приема като част от по-късната легендарна традиция.
Добри лаг – мястото, което разпалва въображението на иманярите
Една от най-популярните версии отвежда към местността Добри лаг в Малешевската планина, сравнително близо до района на Ключ.
Според местните предания именно през този труднопроходим планински район преминавали хората на Самуил след поражението. Част от тежкия царски товар уж не можела да бъде пренесена и затова била скрита.
Любопитното е, че легендата не е модерна измислица.
Константин Иречек записва при пътуванията си из България местни истории за голямо „градище“ в района и за мащабни опити за търсене на имане.
Според преданието около началото на XIX век стотици, а според някои версии дори около 3000 души, се включили в издирването на заровено богатство.
Търсенето обаче приключило без откриването на царско съкровище.
Защо подобни легенди оцеляват толкова дълго
Причината вероятно се крие в съчетаването на няколко реални исторически факта.
Самуил действително е бил владетел на голяма държава.
Дворът му действително е разполагал със злато, скъпи одежди и символи на властта.
Държавата му преживява драматична война, поражение и окончателно завладяване.
А планините около Ключ са осеяни със стари крепости, селища и археологически останки.
Всичко това създава идеална среда за раждането на истории за укрито царско богатство.
С течение на времето фактите и фолклорът постепенно се преплитат, а всяка нова намерена монета или стар предмет лесно може да бъде свързан с легендата.
Гробът, който се свързва със Самуил
Друга важна археологическа следа идва от остров „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро.
При археологически проучвания гръцкият учен Николаос Муцопулос открива погребение, което идентифицира като гроба на цар Самуил.
Сред находките са части от висококачествен текстил и следи от златни нишки, характерни за елитно владетелско облекло.
Идентификацията е широко възприета в научната литература, макар някои детайли около погребението и реконструкцията му да остават предмет на дискусии.
Но дори там не е открито огромно количество злато или царска съкровищница.
Охрид и Преспа вероятно са по-важни от легендарните тайници
Историческите сведения насочват по-скоро към Охрид и Преспа като места, където са били концентрирани реалните владетелски ресурси.
Охрид се превръща във важен политически и църковен център, а Преспа също има ключова роля в управлението на Самуил.
При завладяването на държавата именно там Василий II получава достъп до владетелските символи и ценности.
Това е много по-добре документирано от легендите за планински тайници.
Откривано ли е нещо, което може да е част от съкровището?
До момента няма публикувана археологическа находка, която научната общност да е идентифицирала като „съкровището на цар Самуил“.
В различни райони, свързани с държавата му, са намирани средновековни монети, украшения и други ценности.
Но самото присъствие на златен или сребърен предмет от XI век не означава автоматично, че той е принадлежал на Самуил.
За подобно заключение е необходим археологически контекст, датировка и връзка с конкретна владетелска среда.
Можем ли да предположим колко голямо е било царското богатство?
Не и с историческа точност.
Популярните истории често говорят за огромни количества злато, но в средновековните извори не съществува надеждна сметка за размера на Самуиловата съкровищница.
Тя със сигурност е съдържала пари, скъпоценности, владетелски регалии и церемониални предмети, но конкретни числа биха били чиста спекулация.
Това означава, че твърдения за определени тонове злато или днешна стойност от стотици милиони нямат сигурна историческа основа.
Историческо богатство – да. Зарита планина от злато – недоказано
И тук е най-важното разграничение.
Има достатъчно сведения, че цар Самуил и наследниците му са разполагали със значително владетелско богатство.
Има и писмено свидетелство, че част от тези ценности попадат в ръцете на Василий II след окончателното завладяване на България.
Но няма пряко доказателство, че Самуил е заровил огромно съкровище след поражението при Ключ.
Няма карта.
Няма средновековен текст.
Няма археологически обект, който да може убедително да бъде свързан с подобен тайник.
Така загадката остава жива именно защото не може нито категорично да бъде доказана, нито напълно да бъде изключена възможността в хаоса на войната да са били укрити отделни ценности.
А докато някъде в Беласица или Малешевската планина не бъде открит безспорен царски тайник, „съкровището на Самуил“ ще остане една от най-интригуващите български исторически легенди.
