Георги Светозаров избира спокойствието пред градския живот и вече седем години работи за възраждането на родното си село Елов дол
Все повече българи преосмислят живота в големия град и търсят по-спокоен начин на живот извън него. За Георги Светозаров това решение идва още на 33 години.
Днес, седем години по-късно, резултатите от усилията му вече се виждат. Селото има около 120 постоянни жители, туристически обекти, обновена инфраструктура и все повече млади семейства, които го посещават през почивните дни.
От София обратно към родното село
Георги е завършил Френската езикова гимназия, а след това е учил в Софийския и Шуменския университет. Преди да се върне в Елов дол, той живее както в Перник, така и в София.
В миньорския град е управител на ресторант, а в столицата има собствено заведение. Въпреки динамичния живот и възможностите, които големият град предлага, спомените от детството му и връзката с родното място го карат да вземе различно решение.
„Като дете често гостувах на баба си и дядо на село и много обичам това място“, разказва Георги Светозаров.
През 2019 г. той се връща в Елов дол и става кметски наместник. По думите му тогава селото постепенно е губело живот и почти нищо не се е случвало.
„Взех това решение лично за себе си, защото тук е много по-спокоен животът и исках да направя нещо за любимото си село“, споделя той.
Седем години работа за промяна
За времето, в което Георги е кметски наместник, Елов дол претърпява редица промени.
Сред по-значимите инициативи е ремонтът на сградата на старото училище, която от години е била затворена. Днес тя вече има ново предназначение и е превърната в дом за възрастни хора.
В селото е създаден и туристически център със сурвакарска и етнографска експозиция. В кметството също са обособени два музея, които представят местната история и традиции.
Направени са детска площадка и волейболно игрище, а местната църква е възстановена.
Тези промени постепенно започват да привличат интерес и извън самото село.
В Елов дол вече има и млади семейства
По думите на Георги през почивните дни селото се изпълва с млади хора и деца.
Елов дол има около 120 постоянни жители, сред които има и млади семейства, занимаващи се със земеделие. Децата им посещават училище и детска градина в Земен.
„Надявам се селата да започнат да се пълнят с хора. Трудно е с работата за по-младите, но при една възраст е абсолютно нормално човек да се прибере на село“, казва Георги.
Той не крие, че намирането на работа остава едно от най-сериозните предизвикателства пред хората, които биха искали да се преместят извън големите градове.
„Нито за миг не съм съжалил“
Въпреки трудностите Георги е категоричен, че не съжалява за решението си.
„Тук животът е по-добър, чувствам се полезен и ще остана, за да живея и да продължавам да правя необходимото за Елов дол и неговото развитие“, споделя той.
Историята му предизвиква множество положителни реакции в социалните мрежи. Хората го поздравяват за избора да се върне в родното си място и за усилията му да го съживи.
Част от коментарите обаче поставят и по-големия въпрос – може ли отделният човек да спре обезлюдяването на българските села?
Един от коментиращите обръща внимание именно на това, че ремонтираните училища, църкви и обществени пространства няма да са достатъчни, ако в селата няма хора. Според него истинското възраждане ще дойде тогава, когато младите имат възможност не само да се върнат, но и да останат, да създават семейства и да виждат бъдещето си там.
Историята на Елов дол показва, че промяната може да започне и от един човек. Георги Светозаров избира да остави живота в София и да се върне там, откъдето е тръгнал. Сега неговата работа е свързана с място, в което 120 души разчитат то да продължи да живее.
