Необичайна театрална кампания привлече вниманието в социалните мрежи броени дни преди премиерата на „ Физика на тъгата “ в Народния театър. Част от актьорите в спектакъла смениха профилните си снимки с кадри от детството и разказаха какви са били мечтите, страховете и спомените им като деца.
Кампанията е свързана с премиерата на спектакъла по романа на Георги Господинов, която е насрочена за 6 и 7 октомври.
Постановката е дело на словенския режисьор Йерней Лоренци, а в актьорския състав влизат Албена Ставрева, Валентин Ганев, Василена Винченцо, Дарина Радева, Веселин Мезеклиев, Параскева Джукелова, Радена Вълканова, Теодора Духовникова и Христо Петков.
Кампанията „#АзСме“ връща актьорите към детството
Идеята тръгва от емблематичното начало на романа на Господинов – „Аз сме“.
От Народния театър обясняват концепцията така:
„#АзСме или какво, ако се върнем в детството – поне за малко? Ако отворим старите албуми и потърсим сред тях детето, което някога сме били?“
В следващите дни зрителите ще се срещнат с детските лица на актьорите и с малки откровения за онова, което са искали да бъдат, от какво са се страхували и какво все още носят в себе си.
Така личните спомени се превръщат в своеобразно продължение на темите в романа – паметта, детството и историите, които остават в човека завинаги.
Снимка: HotArena
Дарина Радева: „Исках да стана актриса“
Сред най-любопитните признания са тези на Дарина Радева.
Под детската си снимка тя пише:
„Исках да стана... актриса и в свободното време да мия улиците с маркуч.“
В думите ѝ има едновременно детска непосредственост и силна връзка с настоящето – мечтата да стане актриса вече е реалност.
Дарина си спомня още:
„Много добре си спомням... всяка секунда от игрите и белите, които съм правила.“
А ако можеше да каже нещо на детето от снимката, признава:
„Просто щях да го прегърна.“
„Мислех, че да пораснеш означава да имаш отговори“
Едно от най-силните ѝ признания е свързано с порастването.
„Като дете мислех, че... да пораснеш означава да имаш отговори. Оказа се, че означава да имаш все повече въпроси.“
Тя си спомня и за летата на село:
„Много добре си спомням... ходенето бос в горещите лета из двора на село.“
На въпроса от какво се е страхувала като дете, отговорът ѝ е кратък:
„Май от нищо.“
А към по-малката себе си би отправила още едно послание:
„Да не бърза да порасне.“
Теодора Духовникова: „Мислех, че ще ме има винаги“
Със свои детски спомени се включва и Теодора Духовникова.
Тя пише:
„Като дете мислех, че... ще ме има винаги.“
И още:
„Като дете исках да стана... исках да играя.“
Сред най-ярките ѝ спомени остава къщата на баба и дядо, а страхът ѝ като дете бил свързан с нощта.
Албена Ставрева с кратко, но силно признание
Албена Ставрева също се включва в кампанията с изречение, което силно се вписва в темите за детството, паметта и страха:
„Като дете... не ме беше страх от смъртта.“
Кратката реплика носи особена тежест именно в контекста на „Физика на тъгата“, където личните спомени и усещането за време са сред централните теми.
Детските снимки като част от спектакъла още преди премиерата
Театралната кампания не е просто рекламна идея, а естествено продължение на света на романа.
„Физика на тъгата“ е книга за паметта, детството, личните истории и множеството „аз“, които човек носи в себе си.
Затова детските снимки на актьорите и техните кратки признания действат като своеобразен пролог към представлението.
Преди зрителите да влязат в залата, спектакълът вече започва в социалните мрежи – през лицата на децата, които актьорите някога са били.
