Аз съм невролог и тези ПЕТ неща никога не бих направил - прегледал съм хиляди мозъчни скенера и пациенти с Алцхаймер

вход през zajenata.bg
За Жената
Здраве
По-здрави
Аз съм невролог и тези ПЕТ неща никога не бих направил - прегледал съм хиляди мозъчни скенера и пациенти с Алцхаймер
89
Снимков материал: pixabay.com
Аз съм невролог и тези ПЕТ неща никога не бих направил - прегледал съм хиляди мозъчни скенера и пациенти с Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е една от най-честите причини за деменция, а проблемите с паметта и когнитивните способности тревожат милиони хора по света. Но има ли начин да намалим риска от заболяването още преди появата на първите симптоми? Американският невролог д-р Дейвид Пърлмутър, който през кариерата си е изследвал хиляди мозъчни сканирания и е работил с пациенти с неврологични заболявания, посочва пет навика, които лично избягва, за да поддържа здравето на мозъка си.

В разговор за подкаста „The Diary of a CEO“ специалистът обръща внимание на нещо важно: генетиката и възрастта не са единствените фактори, които определят риска от когнитивен спад.

Начинът на живот, храненето, физическата активност, сънят и социалните контакти също имат значение.

Ето кои са петте неща, които неврологът не би допуснал да се превърнат в част от ежедневието му.

1.

Никога не бих прекарал целия ден седнал

Продължителното обездвижване е един от навиците, които избягвам, когато става дума за здравето на мозъка.

Физическата активност не е важна само за мускулите и сърцето. Тя подпомага кръвообращението, метаболитното здраве и нормалното функциониране на нервната система.

Изследване, обхванало близо 50 000 души на възраст над 60 години, установява връзка между продължителното седене и по-високия риск от развитие на деменция.

Особено отчетлива е тази зависимост при хората, които прекарват по десет или повече часа дневно в седнало положение.

Това не доказва, че самото седене причинява Алцхаймер, но показва защо движението трябва да бъде редовна част от ежедневието.

Дори кратките разходки и прекъсването на продължителното обездвижване са полезни навици.

2. Никога не бих се изолирал от другите хора

Самотата и липсата на социални контакти не се отразяват само на емоционалното състояние. Те могат да имат значение и за когнитивното здраве.

Разговорите, приятелствата и общуването с близки хора поддържат мозъка активен.

Когато разговаряме, трябва да помним информация, да разбираме емоции, да реагираме и да формулираме мислите си.

Всички тези дейности ангажират различни мозъчни функции.

Научните изследвания свързват социалната изолация с повишен риск от когнитивен спад и деменция.

Затова поддържането на близки отношения, срещите с приятели и участието в обществени дейности са важна част от грижата за мозъка.

Не е необходимо човек да има огромен социален кръг. По-важни са качествените отношения и редовният контакт с хора, с които се чувства добре.

3. Никога не бих жертвал съня си заради работа, телевизия или телефон

Сънят е един от най-важните процеси за правилното функциониране на мозъка.

Докато спим, мозъкът обработва информацията, получена през деня, укрепва определени спомени и извършва важни възстановителни процеси.

По време на сън действат и механизми, участващи в отстраняването на отпадъчни вещества от мозъчната тъкан.

Недостатъчният или некачествен сън може да повлияе на концентрацията, паметта и способността за вземане на решения.

Повечето възрастни се нуждаят от приблизително седем до девет часа сън на денонощие.

Постоянното недоспиване не бива да се приема като нещо нормално.

Особено важно е да се поддържа редовен режим на лягане и ставане, както и да се ограничават дейностите, които пречат на спокойния нощен сън.

4. Никога не бих прекалявал със захарта и силно преработените храни

Храненето има пряко значение за метаболитното здраве, а то е тясно свързано и с функционирането на мозъка.

Диетата, богата на добавена захар и силно преработени продукти, може да допринесе за наднормено тегло, инсулинова резистентност и нарушения в обмяната на веществата.

Тези състояния се свързват с повишен риск от различни заболявания, включително когнитивен спад.

Особено внимание заслужават подсладените напитки, сладкарските изделия и храните с високо съдържание на рафинирани въглехидрати и неблагоприятен хранителен състав.

За поддържане на здравето на мозъка е по-добре храненето да включва разнообразни зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, риба, бобови храни, ядки и полезни мазнини.

Средиземноморският модел на хранене е един от най-добре проучените по отношение на сърдечносъдовото и когнитивното здраве.

Важно е обаче да се знае, че консумацията на захар сама по себе си не е доказана като пряка причина за болестта на Алцхаймер.

5. Никога не бих чакал чудодейно лекарство, което да реши всички проблеми

Една от най-големите грешки е да отлагаме грижата за здравето си с надеждата, че медицината ще открие универсално средство срещу деменцията.

Научните изследвания непрекъснато напредват, а вече съществуват лечения, които могат да забавят развитието на болестта на Алцхаймер при определени пациенти.

Но нито едно лекарство не може да замени цялостната грижа за организма.

Профилактиката и навременното проследяване на здравословното състояние са особено важни.

Контролът на високото кръвно налягане, диабета, повишения холестерол и други хронични заболявания може да помогне за намаляване на част от рисковите фактори за деменция.

Също толкова важно е да се поддържа физическа активност, да се осигурява качествен сън и да се избягват вредни навици като тютюнопушенето.

Грижата за мозъка не трябва да започва едва когато се появят сериозни проблеми с паметта.

Може ли болестта на Алцхаймер да бъде предотвратена?

Няма метод, който да гарантира, че човек никога няма да развие Алцхаймер.

Заболяването е сложно и в появата му участват генетични, възрастови, биологични и други фактори.

Но все повече научни данни показват, че част от риска от деменция е свързан с фактори, върху които можем да влияем.

Редовната физическа активност, здравословното хранене, добрият сън, социалните контакти и контролът на хроничните заболявания са сред най-важните мерки за поддържане на когнитивното здраве.

Петте принципа, които д-р Дейвид Пърлмутър откроява, напомнят нещо съществено: грижата за мозъка не започва в старостта, а с решенията, които вземаме всеки ден.

 

Редактор: Ива Христова
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft