Болестта на Алцхаймер е една от най-честите причини за деменция, а проблемите с паметта и когнитивните способности тревожат милиони хора по света. Но има ли начин да намалим риска от заболяването още преди появата на първите симптоми? Американският невролог д-р Дейвид Пърлмутър, който през кариерата си е изследвал хиляди мозъчни сканирания и е работил с пациенти с неврологични заболявания, посочва пет навика, които лично избягва, за да поддържа здравето на мозъка си.
В разговор за подкаста „The Diary of a CEO“ специалистът обръща внимание на нещо важно: генетиката и възрастта не са единствените фактори, които определят риска от когнитивен спад.
Начинът на живот, храненето, физическата активност, сънят и социалните контакти също имат значение.
Ето кои са петте неща, които неврологът не би допуснал да се превърнат в част от ежедневието му.
1.
Продължителното обездвижване е един от навиците, които избягвам, когато става дума за здравето на мозъка.
Физическата активност не е важна само за мускулите и сърцето. Тя подпомага кръвообращението, метаболитното здраве и нормалното функциониране на нервната система.
Изследване, обхванало близо 50 000 души на възраст над 60 години, установява връзка между продължителното седене и по-високия риск от развитие на деменция.
Особено отчетлива е тази зависимост при хората, които прекарват по десет или повече часа дневно в седнало положение.
Това не доказва, че самото седене причинява Алцхаймер, но показва защо движението трябва да бъде редовна част от ежедневието.
Дори кратките разходки и прекъсването на продължителното обездвижване са полезни навици.
2. Никога не бих се изолирал от другите хора
Самотата и липсата на социални контакти не се отразяват само на емоционалното състояние. Те могат да имат значение и за когнитивното здраве.
Разговорите, приятелствата и общуването с близки хора поддържат мозъка активен.
Когато разговаряме, трябва да помним информация, да разбираме емоции, да реагираме и да формулираме мислите си.
Всички тези дейности ангажират различни мозъчни функции.
Научните изследвания свързват социалната изолация с повишен риск от когнитивен спад и деменция.
Затова поддържането на близки отношения, срещите с приятели и участието в обществени дейности са важна част от грижата за мозъка.
Не е необходимо човек да има огромен социален кръг. По-важни са качествените отношения и редовният контакт с хора, с които се чувства добре.
3. Никога не бих жертвал съня си заради работа, телевизия или телефон
Сънят е един от най-важните процеси за правилното функциониране на мозъка.
Докато спим, мозъкът обработва информацията, получена през деня, укрепва определени спомени и извършва важни възстановителни процеси.
По време на сън действат и механизми, участващи в отстраняването на отпадъчни вещества от мозъчната тъкан.
Недостатъчният или некачествен сън може да повлияе на концентрацията, паметта и способността за вземане на решения.
Повечето възрастни се нуждаят от приблизително седем до девет часа сън на денонощие.
Постоянното недоспиване не бива да се приема като нещо нормално.
Особено важно е да се поддържа редовен режим на лягане и ставане, както и да се ограничават дейностите, които пречат на спокойния нощен сън.
4. Никога не бих прекалявал със захарта и силно преработените храни
Храненето има пряко значение за метаболитното здраве, а то е тясно свързано и с функционирането на мозъка.
Диетата, богата на добавена захар и силно преработени продукти, може да допринесе за наднормено тегло, инсулинова резистентност и нарушения в обмяната на веществата.
Тези състояния се свързват с повишен риск от различни заболявания, включително когнитивен спад.
Особено внимание заслужават подсладените напитки, сладкарските изделия и храните с високо съдържание на рафинирани въглехидрати и неблагоприятен хранителен състав.
За поддържане на здравето на мозъка е по-добре храненето да включва разнообразни зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, риба, бобови храни, ядки и полезни мазнини.
Средиземноморският модел на хранене е един от най-добре проучените по отношение на сърдечносъдовото и когнитивното здраве.
Важно е обаче да се знае, че консумацията на захар сама по себе си не е доказана като пряка причина за болестта на Алцхаймер.
5. Никога не бих чакал чудодейно лекарство, което да реши всички проблеми
Една от най-големите грешки е да отлагаме грижата за здравето си с надеждата, че медицината ще открие универсално средство срещу деменцията.
Научните изследвания непрекъснато напредват, а вече съществуват лечения, които могат да забавят развитието на болестта на Алцхаймер при определени пациенти.
Но нито едно лекарство не може да замени цялостната грижа за организма.
Профилактиката и навременното проследяване на здравословното състояние са особено важни.
Контролът на високото кръвно налягане, диабета, повишения холестерол и други хронични заболявания може да помогне за намаляване на част от рисковите фактори за деменция.
Също толкова важно е да се поддържа физическа активност, да се осигурява качествен сън и да се избягват вредни навици като тютюнопушенето.
Грижата за мозъка не трябва да започва едва когато се появят сериозни проблеми с паметта.
Може ли болестта на Алцхаймер да бъде предотвратена?
Няма метод, който да гарантира, че човек никога няма да развие Алцхаймер.
Заболяването е сложно и в появата му участват генетични, възрастови, биологични и други фактори.
Но все повече научни данни показват, че част от риска от деменция е свързан с фактори, върху които можем да влияем.
Редовната физическа активност, здравословното хранене, добрият сън, социалните контакти и контролът на хроничните заболявания са сред най-важните мерки за поддържане на когнитивното здраве.
Петте принципа, които д-р Дейвид Пърлмутър откроява, напомнят нещо съществено: грижата за мозъка не започва в старостта, а с решенията, които вземаме всеки ден.














