Преди шестнадесет години светът се запозна с малко момиченце, чийто поглед никой не можеше да забрави. Казваше се Айра Мари Браун , беше само на шест месеца и имаше очи, които изглеждаха сякаш някой ги е боядисал - нереално сини, дълбоки и ясни, контрастиращи с мека светлоруса коса и мигли, които изглеждаха сякаш принадлежаха на кукла.
Нейните снимки, във време, когато социалните мрежи едва започват да променят света, се разпространяваха със скоростта на светлината.
„
Снимка: Инстаграм
Слава на пелените: Бебето, което ходеше по подиума
Само на четири години тя вече се разхождаше по модните подиуми, снимаше се в реклами, играеше във филми и печелеше титли в конкурси за красота. Изпълненията ѝ бяха безупречно режисирани - роклите, гримът, усмивката. Публиката беше във възторг, но критиците започнаха да се чудят: къде свършва детството и започва бизнесът?
Когато майка ѝ започна да я кара да изглежда като възрастна жена, слагайки ѝ перуки и бляскави рокли, интернет реагира бурно. Хората казваха, че детето губи своята идентичност, че родителите се увличат по славата и че красотата на малкото момиче се е превърнала в маркетингова машина.
От „жива кукла“ до момиче, търсещо себе си
С течение на времето предложенията започнаха да намаляват. Айра порасна, загуби онази приказна „куклена“ външност и започнала да изглежда като обикновено, красиво, но истинско момиче.
Снимка: Инстаграм
На шестнадесет години, днес тя изглежда елегантна, спокойна и естествена. От време на време позира за модни фотографи и си сътрудничи с марки, но без напрежението и блясъка на ранното детство.
Снимка: Инстаграм
Снимка: Инстаграм
В социалните мрежи тя от време на време споделя снимки от времето, когато е била „най-красивото бебе на света“. Под всяка публикация пристигат стотици коментари, някои носталгични, други пълни с разбиране. Защото Айра вече не е вирусна сензация - но е доказателство, че израстването под светлините на прожекторите си има своята цена.
Снимка: Инстаграм
Днес тя е момиче, което не е нужно да доказва, че е красиво. Достатъчно ѝ е най-накрая да е себе си.
