Помните ли списанието Бурда-Ето неговата създателка и историята му

вход през zajenata.bg
За Жената
Модни
Помните ли списанието Бурда-Ето неговата създателка и историята му
1448
Източник: 24chasa.bg
Помните ли списанието Бурда-Ето неговата създателка и историята му

Как германската домакиня Анна се превърна в модна императрица
При социализма в Източна Европа това списание с кройки за всякакви тоалети, съвети за грим и неприложими по липса на продукти готварски рецепти се предаваше от ръка на ръка. И на Запад жените с нетърпение очакваха следващия брой на “Бурда”, който неизменно започваше с писмо от основателката до читателите и подпис Анна Бурда.
На 28 юли легендарната германска издателка щеше да навърши 110 години, но през 2005-а тя почина на 96 г.

в родния си Офенбург, откъдето тръгна да завладява дамските сърца.
Анна Магдалена Лемингер, която близките наричат Eне, се ражда през 1909 г. в това градче в Югозападна Германия в семейството на железничар. От 16-годишна тя е независима и самостоятелна -
напуска училище 
и става касиерка 
в електрическа компания. Отрязва “досадните” плитки и си прави къса модна прическа, което за онези времена е почти революция. Младата жена иска три неща – да е красива, успешна и щастлива. Тя мечтае да направи кариера, да се влюби, да има деца и да печели парите си сама, разказва “Дойче веле”.
Бързайки към тези цели, Eне се жени на 22 г. за собственика на малко издателство Франц Бурда. Смята брака си за изгоден и макар че семейните доходи са скромни, позволява си да наеме прислужница и детегледачка. Красивото момиче прекарва дълги години у дома,
домакинства 
и отглежда 
трима синове 

Пари за скъпи тоалети няма и тя си ги твори сама с убеждението, че всяка жена може да шие дрехите си по свой вкус и според джоба. Има идеи как да стане това, а възможност да ги реализира се открива от една неприятна случка в живота ѝ.
Нейният мъж 
върти любов със 
секретарката си, от 
която има и дете,  
а Eне не подозира нищо. “Всички знаехме, само г-жа Бурда не знаеше. И когато разбра, просто полудя. Тогава той каза - можеш да правиш “Бурда”, наречи го “Бурда-моден”, спомня си бивш служител в издателството.
Всъщност скандалът не утихва толкова лесно. 40-годишната измамена съпруга разбира, че Франц е подарил на любовницата си една от печатниците и списанието “Ефи моден”. Тя подава молба за развод и отнема чрез съд изданието от съперницата. Годината е 1949-а.
Модният журнал е безнадеждно западнал, не се продава и не носи доходи. За да го съживи, г-жа Бурда прилага концепция, която е проверила в живота: в списанието да има всичко, необходимо на жените със скромни доходи -
елегантни,  
удобни тоалети,  
качествени кройки,  
кулинарни рецепти, съвети за подредба на дома. Идеята ѝ е, че дамите трябва да търсят свой стил, а не сляпо да следват модните тенденции. “Понякога е по-правилно да плуваш срещу течението”, казва Ене. Тя дава ново име на издателството, а през 1950 г. е пуснат първият илюстрован месечник Burda moden. Всички бройки са веднага изкупени и се препродават на спекулативно завишени цени. 
Списанието започва да излиза в следвоенно време, когато домакините в Германия мечтаят за евтини, но красиви и удобни дрехи. “Майка ми казваше: искам жените, които са преживели войната като мен, да станат отново елегантни”, спомня си най-малкият ѝ син Хуберт.
Напористата германка силно се вълнува от това как изглеждат нейните съвременнички. Вбесява се, ако види на улицата грозно или небрежно облечена жена. “Иска ми се веднага да я пратя вкъщи да се преоблече”, признава тя в една от статиите си.
Издателката контролира и участва във всички етапи от работата над всеки брой. Наема шивачки за изработката на модели, подбира най-добрите снимки, планира съдържанието, разработва дизайна на кориците. Създава връзки със световни дизайнери. Още през първото полугодие тиражът на “Бурда” скача до 500 000 екземпляра.
Жените си го 
разменят, прерисуват 
модели и кройки, 
преписват рецепти 
и козметични съвети. Конкуренти на пазара няма, а ако се появят, Eне изкупува изданието…
Интересно е, че самата тя не се увлича по бродерии и други женски хобита, но готви с удоволствие, затова в изданието ѝ има кулинарен раздел. 
Минава време и г-жа Бурда прощава на неверния си съпруг, но поставя условие, за да се съберат: любовницата и детето да се преселят в друг град. Франц става младши партньор в бизнеса ѝ.
Модата на Бурда не копира парижката елегантност, напротив – дрехите, типично по германски, могат да се носят навсякъде, не са нито прекалено шик, нито очебийно слугински. “Идеята ми бе да правя
мода за жени,
които имат вкус,
но нямат средства
да си купуват тоалетите, които желаят”, обяснява издателката.
Кройките ѝ помагат на любителки сами да шият облеклото си и превръщат домакинята от Офенбург в издател от световна величина. Списанието използва само качествени снимки – именно те вдъхновяват дамите да творят самостоятелно. Настъпва ерата “Бурда”.
Цялото си време Ене посвещава на любимото издание. През 1953 г. излиза първият брой на Burda International. През 1970 г.
тиражът “излита” до
2 млн., а “Бурда” се
превежда на 14 езика
Ене става едно от лицата на германското следвоенно икономическо чудо.
За такива мащаби трябва да забравиш и покой, и сън. Фрау Бурда кръстосва парижките и миланските модни салони, адаптира идеите им към своето списание и читатели. През 70-те и 80-те години под шапката на “Бурда” се роят нови издания за ученическа мода, плетки, коледна декорация и дори ръчно изработени кукли. През 1971 г. Бурда стъпва на американския пазар и отваря малко ателие в Манхатън.
Макар че може да се позволи всичко, сама неуморно участва в изработката на моделите там и се разхожда с тях по улиците, за да примами клиентки. През 1987 г., възползвайки се от “гласността” на Горбачов, с огромен успех започва да печата “Бурда” на руски – първото чуждоезично издание в СССР.
До 87 години
г-жа Бурда сама
управлява бизнеса
си, който е издигнала до най-големия в света издателски конгломерат за мода. После се оттегля, отглежда за удоволствие орхидеи и рози и се посвещава на социални каузи. Но зорко следи как вървят работите около изданията и често се намесва. След смъртта ѝ империята оглавява най-малкият син Хуберт, комуто другите двама продават дяловете си. 
79-годишният днес милиардер влиза в управата на фирмата през 1987 г., година след като баща му почива. Той разширява издателската дейност с популярното клюкарско списание “Бунте” и със седмичника “Фокус”, разбил монопола на “Шпигел” в сериозната аналитична журналистика.
Днес Burda moden излиза на 20-ина езика в 100 страни. Българският не е сред тях, макар че в магазинчето на “Дондуков” в София, където списанието се продава от години, още се тълпят почитателки на “Ших си я сама”.
 

Дай твоята оценка:
5 от 1 гласа
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft