Преди една година от масивен инфаркт почина любимият ми съпруг. Смъртта му разби живота ми завинаги.
Един ден Том, синът ми, разглеждаше дървената лодка, която покойният ми съпруг дялкаше от известно време. Момчето ми мечтаеше да я завърши в памет на баща си. Но докато оглеждаше детайлите, изведнъж от лодката падна малка бележка. Мигновено се наведох, взех бележката и я отворих без да подозирам, че в нея има скъпоценно послание. Ето какво пишеше:Мъката на едно „чудовище“: Съпругата ми стана инвалид и ме превърна в неин слуга, трябваше да я напусна
“ Скъпа, Беки!
Може би, когато четеш това послание, аз няма да съм между живите. Господ отговори на молитвите ми, изпращайки те в живота ми. Ти ме направи най-щастливия мъж на този свят.
Благодарение на теб разбрах какво е истинска и предана любов.Не знам дали някога ще прочетеш писмото, но ако все пак това се случи, знай, че те обичах безкрайно! Моля те, скъпа, след смъртта ми не се отчайвай и не падай духом. Бори се да живееш, любима! Аз винаги ще бъда до теб!
Обичам те, Беки!“.
Дълго време не можах да дойда на себе си. Докато беше жив, съпругът ми винаги се грижеше за мен и дори и от онзи свят намери начин да ме утеши. По-късно синът ми сложи писмото в рамка и го окачи на стената. Чета го винаги, когато изпадна в депресия и мъка превземе душата ми. Редовете ми му напомнят, че макар и мъртъв, любимият ми съпруг винаги ще бъде до мен.
