В продължение на десетилетия Ричард Гиър беше едно от най-разпознаваемите лица на Холивуд. Филми като "Хубава жена", "Офицер и джентълмен" и "Американски жиголо" го превърнаха в символ на чаровния и недостижим екранен съблазнител.
Всичко се променя през 1993 година по време на 65-ата церемония на наградите „Оскар“. Гиър излиза на сцената, за да връчи приза за най-добра сценография, но вместо просто да прочете текста от аутокюто, решава да използва милионната аудитория, за да отправи остри критики към китайското правителство за отношението му към Тибет.
Актьорът от години е отдаден последовател на будизма и близък приятел на Далай Лама . Изказването му предизвиква истински трус в Холивуд. Според публикации и коментари през следващите години Академията на филмовите изкуства фактически го държи далеч от церемонията, а Китай му налага забрана да влиза в страната.
С течение на времето последствията стават още по-сериозни. Докато Холивуд започва все повече да разчита на китайския пазар и огромните приходи оттам, големите студия постепенно избягват да работят с Гиър. Причината била проста — никой не искал филмите му да бъдат блокирани в държава с аудитория от над милиард души.
Мнозина смятат, че именно това стои и зад пренебрегването му за ролята в Чикаго. Въпреки че печели „Златен глобус“ и получава блестящи отзиви от критиците, номинация за „Оскар“ отново не идва. Самият Гиър по-късно признава, че политическите и финансовите връзки между Холивуд и Китай са затворили много врати пред него.
С годините обаче напрежението постепенно отслабва. През 2003 г. актьорът отново се появява на сцената на „Оскарите“, когато „Чикаго“ печели отличието за най-добър филм. Десет години по-късно се завръща отново, този път заедно с Рене Зелуегър, Катрин Зита-Джоунс и Куин Латифа, за да връчи награда за филмова музика. Тогава с типичното си чувство за хумор той коментира: „Изглежда съм реабилитиран. Ако отсъстваш достатъчно дълго, явно забравят, че са те забранили.“
След пауза от няколко години Ричард Гиър постепенно се завръща към киното, но наследството му отдавна е много повече от блясъка на наградите. От напрегнатия Първичен страх до емоционалния Хачико , актьорът остави след себе си поредица от култови роли.
И макар никога да не е получил мечтаната номинация за „Оскар“, за мнозина той спечели нещо далеч по-рядко срещано в Холивуд — репутацията на човек, който не е готов да се откаже от убежденията си дори срещу цената на собствената си кариера.
