Темата за домашната ракия предизвика сериозно обществено напрежение, след като Министерството на финансите публикува за обсъждане промени в Закона за акцизите и данъчните складове. След острата реакция на граждани, производители и политически сили правителството обяви, че спорните текстове ще бъдат преработени.
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев увери, че „никой няма да ходи по къщите и да тършува за ракия“.
Христо: Взеха ми ракията и ми наложиха 1000 лева акт
Един от хората, които вече са се сблъсквали с акцизните власти, е Христо.
„Да, на мен ми взеха. За седем килограма ме хванаха вкъщи и ми взеха ракията. Мани ракията, както и да е. Наложиха ми 1000 лева акт, че имам ракия, която съм си я пекъл в нас. Даже ми казаха, че ако не продам казана, другият път ще дойдат да ми го вземат. За какво?“, разказва той пред bTV.
Христо споделя и още по-тежка история.
„Взеха на една бабичка над 220 литра ракия. Сутринта ги взеха, в същия ден, когато мен ме хванаха. Бабичката следобед получи удар и умря. Бабичката за това тича – да продаде 5 кила ракия и да си вземе хлебец. Тя като не може да работи, с тая малка пенсия какво да прави“, казва той.
Това е негов разказ и не може да се прави пряка причинно-следствена връзка между проверката и последвалата смърт без медицински доказателства.
Правителството отстъпи след обществената реакция
Първоначално промените бяха представени като мярка срещу нерегламентираната търговия и укриването на акциз.
След бурната реакция властта уточни, че няма да се санкционира човек само защото държи в дома си подарена бутилка домашна ракия. Сериозни санкции обаче ще остават възможни при значителни количества без документи и при доказана нелегална продажба.
Във Врачанско обаче думата „ракия“ вече е достатъчна, за да предизвика силна реакция.
„От тези казани излиза страшна ракия“
В село Крушовица край Мизия местните хора посрещат темата с недоверие.
Бай Иван чака реда си в казанджийница и още при влизането получава необходимия документ.
„От тези казани излиза страшна ракия, няма паток и е билка това нещо“, казва Иван Иванов.
За него домашната ракия не е просто алкохол, а част от семейната традиция.
„Винаги в дома трябва да имаш домашна ракийка – и за лек, да се разтриеш с нея, и за рождени дни, имени дни на дечурлига, на внуци“, казва той.
По думите му да вземеш ракията на българина е „все едно да му смениш името“.
Иван признава, че има и хора, които произвеждат с цел продажба, но според него те са малцинство.
„Който се е изтрудил и си е изкарал тия 30 кила от два казана за негови нужди, дори му не стигат за годината – за добри дни, със семействата, за Коледа, за Нова година“, казва той.
В Бутан ракията стана по-важна и от изборите
В съседното село Бутан местният казан не работи, но темата за ракията е навсякъде.
Петко Петков е категоричен, че посегателството върху домашното производство се възприема като удар срещу традицията.
„Аз ще ви кажа това, че съсипваме традициите на България, а ракията е традиция от нашите деди и прадеди. Все едно да забраним плескавицата на сърбите, бирата на чехите. И сега, ако мисли държавата, че от нас ще попълни бюджета, това е абсурд“, казва той.
Пламен Драгомиров също гледа скептично на обещанията, че проверки по домовете няма да има.
„На мен тая работа ми прилича на оная баба, дето държи пръчка отзад и вика на внучето, което е в локвата: „Ела, няма да те бия“. Оня ден Гълъб Донев каза, че ако някой ми подари ракия, съм в нарушение на закона, но никой няма да ме провери. Защо трябва да се създават закони, на които винаги ще бъдем в нарушение?“, пита той.
Домашната излиза много по-евтино
Според местните разликата в цената между домашната и купената от магазина ракия е огромна.
„Ракията ни струва примерно три евро. Редим се на опашка да вземем захар на промоция, да направим джанките да не изгният на земята, и сме си сварили 10–15 килограма ракия“, казва Николай Босолов.
Той задава и риторичния въпрос:
„Ние правим ракия, ние сме престъпници, а тези, които крадат пари, какви са?“
Разговорът стигна и до бедността по селата
Темата за ракията бързо прераства в разговор за живота в малките населени места.
„В момента ние живеем в страшна немотия, особено по селата, с ниските пенсии и доходи. Те си нямат представа, страшно е. Ако ги накарам да живеят като един човек с 300 или 400 евро пенсия, при две евро хляб, няма да изкарат и една седмица“, казва Петко Петков.
За много хора домашната ракия е не само традиция, но и част от начина, по който използват реколтата от дворовете си и намаляват разходите.
Вече се страхуват и да почерпят
Напрежението е стигнало дотам, че в Бутан хората се шегуват, че скоро никой няма да смее да почерпи гост с домашна ракия.
„Като те почерпи една ракия, те, след като го гледат по телевизията, ще дойдат да го питат откъде е взимал ракията, да те черпи. Значи аз съм нежелан гост, разбира се“, казва Христо Христов.
Така спорът за акцизните правила се превърна в нещо много по-голямо – спор за традицията, доверието към държавата и начина, по който живеят хората в малките населени места.
В Крушовица междувременно от казана вече потича първата сливова ракия на бай Иван.
А местните продължават да настояват за едно – държавата да прави ясна разлика между домашното производство за лична употреба и нелегалната търговия.
