На 21 май православната църква почита светите равноапостоли Св св Константин и Елена – един от най-обичаните и почитани празници в българския народен календар. Денят е свързан с древни традиции, силна вяра и мистични ритуали, които и до днес се пазят в различни краища на страната.
Според християнската традиция император Константин Велики е владетелят, който узаконява християнството в Римската империя, а неговата майка Елена открива Христовия кръст в Йерусалим.
В българските традиции празникът е известен и с нестинарските игри – древен ритуал, при който нестинари танцуват боси върху жарава с икони в ръце. Най-популярен е обичаят в Странджа, където и днес се вярва, че огънят има пречистваща и магическа сила. Хората смятали, че така се прогонват болести, злини и лош късмет.
На този ден имен ден празнуват Константин, Костадин, Коста, Елена, Еленко, Елка и всички производни на имената.
Според народните вярвания на Св. Константин и Елена не бива да се върши тежка работа. Жените избягвали да перат, шият и тъкат, за да не разгневят светците и да предпазят дома от беди и пожари. В някои райони хората палели обредни огньове за здраве и плодородие.
Традицията повелява празничната трапеза да бъде богата, а семейството да се събира заедно. На много места се приготвят курбан, обредни хлябове и ястия с месо, които се раздават за здраве.
Смята се още, че каквото е времето на Св. Константин и Елена , такова ще бъде и лятото. Ако денят е слънчев и топъл, хората вярвали, че ги чака плодородна и спокойна година.
И до днес празникът носи особена енергия и събира в себе си едновременно християнска вяра, древни ритуали и български традиции, предавани от поколение на поколение.
