Православните вярващи палят свещи в храма както за здраве, така и за упокой на починалите. Обикновено, преди да запалят свещ, те се прекръстват, някои я целуват, отправят молитва и я посвещават на близък човек — за здраве, закрила, прошка или покой на душата.
Православният свещеник Александър Прашчевич обаче обръща внимание на нещо много важно.
„Когато палите свещи, моля ви, една свещ посветете за здравето и спасението на онези, които ви мразят, които ви завиждат и които са ви наранили в живота. Така се пазите и защитавате от злото — както от вътрешното, така и от външното“, казва свещеникът.
Тези думи напомнят за една от най-трудните, но и най-дълбоки християнски добродетели — прошката. Да се помолиш за човек, който те е наранил, не означава да оправдаеш злото или да забравиш болката. Означава да не позволиш на омразата да остане в сърцето ти и да те отрови отвътре.
Прошката е път към вътрешен мир. Тя освобождава човека от тежестта на обидата и от желанието за отмъщение.
Монахиня Стефанида казва за прошката:
„Прошката е лекарство, което Господ е дал на нашата душа, за да може тя да се върне на Небето. И за да може да влезе във Вечността. Тя отмива цялото зло, натрупано чрез греха. Тя поправя отношенията, връща човека в общение с другите, дава му способност да се вгради в Небесното здание на Църквата и да влезе в Рая в мир с другите.“
Затова следващия път, когато запалите свещ в църквата, помислете не само за тези, които обичате, но и за онези, които са ви причинили болка. Именно така молитвата се превръща не само в молба, а и в духовна сила.
