Хантавирусът , засечен при заразени пътници от круизния кораб „ Хондиус “, е от особен подвариант, който се различава от познатите в Европа. Това обяснява проф.
По думите му хантавирусната инфекция е известна още от началото на 50-те години на миналия век. Тогава, по време на войната между Северна и Южна Корея, край река Хантан заболяват хиляди американски войници. Те развиват хеморагична треска с бъбречен синдром, а смъртността достига до 10 процента.
По-късно става ясно, че хантавирусите имат много различни варианти. В Европа и Азия обикновено циркулират подварианти, които причиняват предимно хеморагична треска с бъбречен синдром. В България подобно огнище е описано още през 50-те години в Пазарджишко, сред строители на Баташкия водносилов път.
Заразяването при тези варианти най-често става при контакт с изпражнения на мишки и плъхове, замърсена храна или помещения, в които са пребивавали гризачи.
Подвариантът Andes е различен
Според проф. Кантарджиев случаят с круизния кораб е свързан с подварианта Andes, характерен за Аржентина и Патагония. Именно той е много по-различен от познатите европейски форми на хантавирус.
При него заразяването може да стане при вдишване на прах и въздух, замърсени с урина и екскременти от гризачи. Заболяването често протича с много тежка пневмония, дихателна недостатъчност и сърдечни усложнения.
Най-важната особеност е, че този подвариант може да се предава от човек на човек. Това го отличава от останалите хантавируси и го прави значително по-рисков в затворена среда като круизен кораб.
Проф. Кантарджиев припомня, че преди години подобен епидемичен взрив е описан в Южна Америка. Там 68-годишен селскостопански работник се заразява, а преди да прояви симптоми, посещава рожден ден. След това заболяват много хора, а 11 от тях умират. Именно този случай насочва вниманието на здравните власти към опасността от този подвариант.
Как започва заразата на кораба „Хондиус“
Круизният кораб „Хондиус“ потегля на 1 април от аржентинско пристанище с около 150 пасажери. Заедно с екипажа на борда се намират общо 175 души от 23 различни държави.
Според проф. Кантарджиев важен детайл е, че двама от пътниците преди качването си на кораба са посещавали сметища в Патагония, където снимали птици. Именно на такива места има много гризачи, а в района циркулира подвариантът Andes.
На 6 април заболява 70-годишен холандец. Само няколко дни по-късно, на 11 април, той умира. Според проф. Кантарджиев лекарят на кораба не успява навреме да разпознае, че става дума за извънредна ситуация и тежка инфекция, която може бързо да доведе до фатален край.
След това започва поредица от сериозни пропуски. На 15 април на кораба се качват нови пътници, без ситуацията да бъде докладвана на здравните власти. На 24 април плавателният съд акостира на остров Света Елена, където 40 контактни пасажери слизат и се разотиват.
Междувременно на кораба умира още една жена, а на 2 май живота си губи и германска гражданка. Едва тогава случаят е докладван официално.
Какво е трябвало да се направи
Проф. Кантарджиев подчертава, че при подобен епидемичен взрив болните трябва да бъдат изолирани и лекувани на място, а контактните лица — поставени под карантина.
Според него това е основен принцип при опасни инфекции, особено когато хората се намират в затворено пространство, каквото е круизният кораб. Там контактите са близки, а рискът от предаване на инфекцията е по-висок.
На 3–6 май корабът акостира на Кабо Верде и едва тогава започва анализ на допуснатите грешки. Междувременно жена, която е била контактна с болните, пътува със самолет с още 88 души на борда. Тя умира на 26 април в Южна Африка.
Първите лабораторни резултати, доказващи хантавирус, излизат на 4 май. На 5 май заболяват и двама души от персонала, включително лекарят на кораба. Генетичните изследвания в лаборатории в Швейцария и Южна Африка потвърждават, че става дума за подварианта Andes.
Как реагира Европа
След като става ясно, че контактни лица са пътували със самолети, в различни европейски държави започват мерки за изолация и проследяване.
На 11 май, ден след положителен тест за хантавирус, умира френска гражданка. Тя е била поставена в изолация при пълни мерки за сигурност във френска болница.
Контактно лице от Гърция е транспортирано с военен самолет и поставено под карантина в болница „Атикон“. В Испания е установен положителен случай без симптоми. Изследвани са и 13 испанци, които са били в близък контакт с инфекцията, като резултатите им са отрицателни. Отрицателни са и пробите на 22-ма французи.
Според проф. Кантарджиев мерките, предприети в Европа, са на много добро ниво.
Къде са основните грешки
Най-сериозните пропуски според специалиста са свързани с лекаря и капитана на кораба. Лекарят е трябвало да докладва ситуацията навреме, а капитанът има правомощия по морските правила да наложи карантина и изолация, както и да уведоми здравните власти.
Проф. Кантарджиев предупреждава, че хората, които пътуват в чужбина, трябва внимателно да подбират дестинациите си, особено когато става дума за райони с риск от екзотични инфекции.
Опасен ли е хантавирусът Andes за българските туристи
Според проф. Кантарджиев подвариантът Andes не е сред най-големите рискове за българските туристи. Много по-опасни за тях остават маларията и треските, които се пренасят от комари.
Той обаче предупреждава, че тази година България е пропуснала важен момент в борбата с комарите — обработката срещу ларвите. Ако ларвите не бъдат унищожени навреме, през горещите месеци популацията на комарите може значително да се увеличи.
Проф. Кантарджиев уточнява, че ларвицидната обработка е най-ефективният метод, защото намалява броя на комарите още преди да се развият. Освен това този подход не вреди на полезни насекоми като пчелите.
По думите му пръскането с аерозоли изглежда ефектно, но е слабо ефективно. Препаратът попада върху листата, където кацат пчелите, докато комарите често се крият от долната страна на листата и остават незасегнати.
Тигровите комари са сериозен риск
Специалистът напомня, че тигровите комари, внесени у нас преди около 15 години чрез декоративни растения в района на Созопол, вече се срещат в почти всички населени места под 200 метра надморска височина.
Това създава риск, защото тигровият комар може да пренася инфекции като зика, чикунгуня и денга, ако бъдат внесени от пътуващи хора.
Проф. Кантарджиев призовава гражданите да не оставят открити съдове с вода в дворовете си. Каци, бидони, кофи и други съдове трябва да бъдат покривани, защото в застоялата вода комарите се размножават много бързо.
Тигровият комар лети през деня, движи се ниско и най-често хапе по краката. Именно затова той е особено неприятен и рисков за хората.
Каква е ситуацията с морбили у нас
Проф. Кантарджиев коментира и разпространението на морбили в България. По последни данни случаи са регистрирани в седем области.
Той припомня, че още преди два месеца е говорил за два възможни сценария — оптимистичен и песимистичен. При оптимистичния вариант се постига достатъчно имунизационно покритие, болните деца не се разкарват между различни места и случаите остават в рамките на няколкостотин.
Към момента случаите са 268 и не нарастват рязко. Според проф. Кантарджиев това се дължи на факта, че около 28 хиляди деца са били ваксинирани след неговите предупреждения. По думите му така са били предотвратени десетки хиляди заболявания.
Песимистичният вариант би бил заболяването да започне да се разпространява по-сериозно. Особено важно според него е да се провери имунизационният статус на чуждите граждани, които идват да работят по българското Черноморие.
Той настоява да се изясни дали тези работници са ваксинирани срещу морбили, паротит и рубеола, както и дали имат имунизация срещу детски паралич и дифтерия.
Кой е проф. Тодор Кантарджиев
Проф. Тодор Кантарджиев е роден в София през 1955 година. Завършва Медицинска академия – София през 1981 година.
От 1988 година работи в Националния център по заразни и паразитни болести, а до 2021 година е негов директор.
Той е един от водещите български специалисти по инфекциозни и паразитни болести и често е търсен за коментар при епидемични ситуации и здравни кризи.
