„Погледна ме в очите, сякаш искаше да ми покаже къде са ранените“: Разтърсващ разказ за загиналия герой на АМ „Тракия“

вход през zajenata.bg
За Жената
Инциденти
„Погледна ме в очите, сякаш искаше да ми покаже къде са ранените“: Разтърсващ разказ за загиналия герой на АМ „Тракия“
168
Източник: bTV Новините
Снимков материал: bTV/колаж За Жената
„Погледна ме в очите, сякаш искаше да ми покаже къде са ранените“: Разтърсващ разказ за загиналия герой на АМ „Тракия“

Един мъж със светлоотразителна жилетка, който отчаяно маха с ръце. Смачкан жълт автомобил, в който шофьорът е поел най-тежкия удар.

И едно момче, лежащо сред ранените край магистралата, което оцелява благодарение на навременна помощ. Това са част от незабравимите картини, които бившият прокурор и следовател Любомира Минкова ще носи завинаги в паметта си след трагедията на АМ „Тракия“ . В емоционално интервю за предаването „120 минути“ по bTV тя разказа как случайно се оказала сред първите хора на мястото на катастрофата и защо е убедена, че един от загиналите шофьори е направил всичко възможно да спаси своите спътници.

Тежките верижни сблъсъци на автомагистрала „Тракия“ на 10 ноември 2026 година отнеха живота на 13 души и оставиха десетки ранени.

Зад тази трагична статистика обаче стоят истории за човешка смелост, взаимопомощ и решения, взети за секунди.

Една от тях разказа Любомира Минкова – адвокат от Бургас, която в миналото е работила като следовател и прокурор.

Във фаталната сутрин тя пътувала със съпруга си по магистралата, без да подозира, че след минути ще се изправи пред една от най-тежките гледки в живота си.

Мъж със светлоотразителна жилетка спасил живота им

Любомира и съпругът ѝ се приближавали към района на катастрофата, когато забелязали необичайно поведение на хората край пътя.

От двете страни на мантинелите имало мъже и жени, които махали с ръце и размахвали светлоотразителни жилетки.

Първоначално двамата не разбирали какво се случва.

В този момент видимостта била около 100 метра, тъй като мъглата постепенно започвала да се вдига.

По-рано по маршрута им обаче имало участъци, където тя била изключително гъста.

„Малко преди това, в района на град Карнобат, обаче видимостта беше 20 метра. Съпругът ми обърна внимание на това, защото той управляваше нашето лично моторно превозно средство“, разказва Минкова.

След като небето се прояснило, двамата решили, че опасният участък вече е зад тях.

Но внезапно забелязали спрял товарен автомобил.

Зад него стоял едър мъж, облечен със светлоотразителна жилетка.

Той размахвал двете си ръце с всички сили, опитвайки се да предупреди приближаващите автомобили.

„Всъщност той спаси живота ни, защото тогава разбрах в каква опасност се намираме“, признава Любомира.

„Сякаш видях в очите му, че се е случило нещо страшно“

Бившият прокурор никога няма да забрави мъжа, който ги предупредил навреме.

Той стоял зад спрелия камион и правел всичко възможно да привлече вниманието на останалите водачи.

Любомира Минкова

адв.Любомира Минкова, снимка: бТВ

„Сякаш дори от огромното разстояние видях в очите на този човек, че ни дава знак, че е станало нещо много страшно и трябва незабавно да преустановим движението си“, разказва тя.

Благодарение на предупрежденията съпругът ѝ успял да намали скоростта постепенно.

Не се наложило рязко спиране, което при подобни условия също можело да бъде опасно.

„Фактът, че този човек ни сигнализираше толкова отдалеч, заедно с останалите хора, които бяха край мантинелите, даде възможност на моя съпруг да спре абсолютно безопасно, дори плавно“, отбелязва Минкова.

Така двамата избегнали опасността да се окажат част от верижните сблъсъци.

Но само секунди по-късно Любомира видяла истинските мащаби на трагедията.

30–40 души стояли край пътя с куфари и наведени глави

След като автомобилът им спрял, пред очите на жената се разкрила потресаваща картина.

В тревната площ край магистралата имало десетки хора.

Повечето стояли мълчаливо, с куфари до себе си.

Изглеждали изключително стресирани.

„Това, което виждах отляво, бяха 30–40 души, наредени с куфари в тревната площ, с наведени глави, видимо много стреснати“, спомня си тя.

В отсрещното платно се виждал автобус, в който се бил врязал товарен автомобил.

От годините си като следовател и прокурор Любомира имала значителен опит с тежки пътнотранспортни произшествия.

Но дори той не бил достатъчен, за да ѝ даде веднага обяснение за видяното.

Забелязала, че по мантинелите няма очевидни следи от преминаване на автомобил между двете платна.

Това я накарало да се запита как е възможно да са възникнали толкова тежки произшествия в двете посоки.

Тя подчертава, че това били първоначалните ѝ наблюдения, а не окончателно заключение за причините за катастрофите.

кадри 120 минути

снимка: бТВ

Тръгнала пеша сред смачканите автомобили

Въпреки опасността Любомира решила да излезе от автомобила.

Не виждала ранени хора, но усещала, че наблизо има пострадали, които може да се нуждаят от помощ.

Заобиколила спрелия товарен автомобил и продължила пеша.

След около 30 метра пред нея се открила ужасяваща гледка.

На пътното платно имало два огромни камиона, разположени почти перпендикулярно на движението.

Малко по-нататък забелязала два леки автомобила – жълт и сив.

Те били обърнати обратно на посоката към Бургас.

Непозната жена я попитала дали знае какво се е случило.

След това насочила вниманието ѝ към пострадалите автомобили.

Любомира веднага се затичала към единия.

„Колата беше смачкана до тялото на шофьора“

Най-тежката картина я очаквала при жълтия автомобил.

От страната на водача купето било практически унищожено от удара.

Вътре се намирал мъж, който не показвал признаци на движение.

„Пред мен се разкри ужасяваща гледка. Видях един човек, който стоеше на мястото на водача в лек автомобил с жълт цвят. Предната част на автомобила от неговата страна ми подсказваше, че този човек е поел целия удар върху себе си“, разказва тя.

По думите ѝ металните части били смачкани почти до тялото му.

Особено силно впечатление ѝ направило спокойното изражение на лицето му.

Това бил един от хората, които не оцелели след катастрофата.

А следващите секунди оставили у Любомира спомен, който тя трудно може да обясни.

„Погледнах го в очите и сякаш ми показа накъде да тръгна“

Любомира разказва, че когато се приближила към загиналия водач, изпитала странно усещане.

Възприела погледа му като знак да насочи вниманието си към тревната площ край автомобила.

„Ако ви кажа, че тогава го погледнах в очите и сякаш той с погледа си, извъртайки очи наляво от себе си, ми подсказа, че всъщност трябва да погледна надолу към тревната площ, която се намираше до него...“, спомня си тя.

Когато погледнала натам, забелязала хора, които дотогава не била видяла.

В тревата лежали четирима или петима пострадали.

Оказало се, че всички те са пътували в жълтия автомобил.

Сред тях бил и млад мъж на име Бранко.

Той се намирал в изключително тежко състояние.

Любомира веднага се насочила към него.

Шофьорът поел най-тежкия удар, за да предпази останалите, смята бившият прокурор

След като разгледала повредите по автомобила и положението на пострадалите, Любомира стигнала до извод, който и днес я вълнува силно.

Според нея водачът вероятно е направил всичко възможно да предпази хората, които е превозвал.

Най-тежките поражения били концентрирани от неговата страна.

Другата половина на предната част на колата била сравнително запазена.

„Сто процента съм убедена в това, защото другата половина от предната част на автомобила беше сравнително съхранена“, казва Минкова.

Тя смята, че шофьорът е предприел действия в последните мигове преди сблъсъка, които са ограничили последствията за част от пътниците.

Това е нейното лично заключение, основано на видяното на място.

Дали водачът действително е направил съзнателна спасителна маневра, може да бъде установено единствено чрез разследването и автотехническите експертизи.

Но за Любомира картината остава символ на една възможна последна саможертва.

Спасила младия Бранко, който лежал край магистралата

Сред пострадалите бил и Бранко – млад мъж, който пътувал за работа заедно с останалите в автомобила.

Той седял точно зад водача, в частта на колата, понесла най-тежките поражения.

Когато Любомира го забелязала, момчето лежало под пътното платно, край склон с височина около пет-шест метра.

Около него имало други млади хора, които се опитвали да помогнат.

Но състоянието му било тежко.

Температурата навън била ниска, а краката му се намирали във влажна канавка.

Любомира се спуснала към него, за да окаже помощ.

По думите ѝ всички пътници били млади, трудолюбиви хора, тръгнали рано сутринта, за да изкарват прехраната си.

„В този ранен час те бяха тръгнали на път, за да изкарат прехраната си“, разказва тя.

Съдбата обаче ги изправила пред трагедия, която никой не можел да предвиди.

„Благославят ме, защото съм спасила живота му“

Няколко дни след катастрофата Любомира получила неочаквано телефонно обаждане.

Било късно вечерта, около полунощ.

От другата страна на линията чула плачещи гласове.

Обаждали се близки на Бранко – момчето, на което помогнала край магистралата.

Сред тях бил неговият чичо.

„Казаха ми, че ми благодарят и ме благославят в Стралджа, защото съм спасила живота му. Както и че той се намира в болницата в Сливен“, разказва развълнуваната жена.

Това обаждане се превърнало в един от най-силните моменти след трагедията.

На фона на толкова много загубени човешки животи тя разбрала, че поне за един млад човек има надежда.

А благодарността на семейството му показала колко много означава навременната помощ в подобни ситуации.

„Тази трагедия можеше да бъде избегната“

В интервюто си Любомира Минкова не се ограничава единствено с личните преживявания.

Като бивш следовател и прокурор с дългогодишен опит по случаи на пътнотранспортни произшествия тя поставя важни въпроси за безопасността на българските пътища.

Според нея мащабът на трагедията е можел да бъде ограничен чрез по-ефективни системи за превенция.

Тя обръща внимание на подхода, известен като „Визия Нула“ (Vision Zero).

Неговата основна идея е, че тежките травми и смъртните случаи на пътя не трябва да се приемат за неизбежна последица от движението.

Системата изхожда от факта, че хората допускат грешки, затова пътната инфраструктура, управлението на скоростта, автомобилите и организацията на движението трябва да бъдат проектирани така, че тези грешки да не водят до фатални последствия.

Минкова посочва Швеция и Норвегия като примери за държави, които прилагат подобни принципи.

Тя настоява за повече отговорност, по-добра сигнализация и ефективни механизми, които да намаляват риска при опасни пътни условия.

Трагедията на АМ „Тракия“ отне 13 човешки живота

Тежките верижни катастрофи станаха на 10 ноември 2026 година в района на пътен възел „Зимница“ между Ямбол и Сливен.

В произшествията бяха въвлечени общо 86 превозни средства.

Според първоначалните данни гъстата мъгла и силно ограничената видимост са сред обстоятелствата, които разследващите проверяват.

Броят на загиналите достигна 13 души, след като в следващите дни починаха още двама от тежко ранените.

Десетки пострадали бяха транспортирани в болници.

Разследването трябва да установи точната последователност на сблъсъците, поведението на отделните водачи и евентуалните нарушения.

За Любомира Минкова обаче трагедията завинаги ще остане свързана не само с разрушените автомобили, но и с лицата на хората, които е срещнала.

Двама мъже, които тя никога няма да забрави

Единият е непознатият със светлоотразителната жилетка.

Той размахвал ръце с всички сили, за да предупреди приближаващите шофьори.

Благодарение на него Любомира и съпругът ѝ успели да спрат навреме.

Другият е загиналият водач на жълтия автомобил.

Неговият поглед, както тя го е възприела, насочил вниманието ѝ към пострадалите край пътя.

Сред тях бил Бранко – момчето, чието семейство по-късно ѝ благодарило за оказаната помощ.

Две човешки истории, белязани от една и съща трагедия. Единият мъж предупредил непознати за опасността, а другият, според впечатленията на Любомира, направил всичко възможно да предпази хората в автомобила си.

Именно тези моменти показват, че дори сред най-страшните събития човешката съпричастност може да спаси живот.

Редактор: Петя Иванова
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft