Мария, 34-годишна майка, роди първото си дете чрез цезарово сечение . Вместо радостта да е единственото чувство в тези моменти, тя често се сблъсква с предразсъдъци и коментари от околните – че цезаровото сечение „не е истинско раждане“ и че е „по-лесен начин“ за майките да родят.
Но реалността е различна.
Ежедневието след операцията изглежда като тиха борба:
Смехът боли.
Мария казва, че едва тогава е осъзнала колко много тялото ѝ използва торса си – когато всеки мускул в тялото ѝ е горял от болка.
„Най-обикновените неща се превръщат в огромно предизвикателство“, казва тя. „Ставането от леглото, вземането на собственото ти бебе, дори самото обличане – всичко изисква два пъти повече усилия.“
Цезаровото сечение, подчертава Мария, не е „просто операция“. Това е сериозна хирургическа интервенция, последвана от дълъг и болезнен процес на възстановяване. Всичко това се случва във време, когато майката би трябвало да е изцяло посветена на грижите за новороденото си.
„Когато видите майка, родила чрез цезарово сечение, да се движи бавно, внимателно да се подготвя или да трепва при всяка стъпка – знайте, че тя преживява болка“, казва Мария. „Не защото е лесно... а защото бебето ѝ си заслужава всяка болка.“
Историята на Мария е напомняне, че майчинството не се измерва с начина на раждане, а с любовта и силата, които всяка майка носи в себе си.
