В народната медицина се употребява при високо кръвно налягане , при кашлица , грип, фарингит и бронхит, при възпаление на пикочния мехур и бъбречното легенче, при възпаление на сливиците , при оголване на венците и други заболявания.
Използваемата част на растението са цветовете, листата и семената му. Цветовете и листата се берат по време на цъфтежа (юни-август), а семената – след узряването им.
Поради високото съдържание на витамини латинката се употребява и под формата на вкусна салата.
Изсушено, лековитото растение се приема под формата на запарка, като 2 с.
С отвара от листа и цвят , подправена с мед плакнете устата при възпалено гърло .
Външно намира приложение при косопад и като средство за растеж на косата. То се приготвя като свареното растение се смеси с винен оцет в съотношение 1:10. Счукана свежа латинка се използва за налагане на бавно зарастващи рани и за бани при екземи.
При ревматизъм 50 цвята се смесват с 0,5 л газ и с тази настойка се мажат болните стави.
Латинката по своя химически състав е ценна: богата е на йодни соли, калий, фосфор, провитамин А, витамините С, В1, В2. В латинката се съдържат растителни антибиотици, затова салатата от нея е полезна при грип и заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове.
Отдавна е известно, че семената, цветовете и листата на латинката са полезни при мъжкия и женски климактериум. Те помагат при депресия, потиснатост и раздразнение. За тази цел семената на латинката счуквали, а листата и цветовете изсушавали и използвали като подправка.
Количеството на витамин С в латинката е голямо, тя е богата и на силни антимикробни вещества: фитонициди и провитамин А (каротин). Клиничните изпитания на веществото, отделено от етеричното масло на латинката показали, че при болни с хронична коронарна недостатъчност , причинена от атеросклероза, пристъпите на стенокардия отшумявали след 2-3 мин, болката изчезвала, подобрявало се самочувствието. Веществото се нарича трополеин.
Столетия наред семената от латинката използвали и за лечение на импотентност. За тази цел ги счуквали и една чаена лъжичка заливали с вряла вода. Завивали на топло и оставяли така 1,5-2 часа. Правели тази настойка рано сутринта, а я изпивали след 17 часа на два пъти.
Етеричното масло, влизащо в състава на латинката, притежава антибактериално и противогъбично действие, укрепва защитните сили на организма. В родината на латинката - Перу, още от древни времена са използвали пресни листа за обработката на най-различни рани
Латинката е светлолюбиво и топлолюбиво цвете, предпочита умерено плодородни и влажни почви, но не понася нито прекаленото торене (особено с азотни торове или с оборска тор), нито прекаленото поливане, особено по време на цъфтежа. От тях тя цъфти по-лошо, въпреки че листата й растат прекрасно. Освен това, латинката не понася варовити почви и се нуждае от фосфорни торове. Цветето не понася слана и студ.
Най-често се сее направо в градината в края на април и през май, но може да се отгледа и разсад. Тогава се сеят по три семенца в саксийка, но при пресаждането им на постоянното място в градината трябва задължително да се запази пръстта около корените, иначе растението ще боледува дълго. Увивните латинки се засаждат край огради, или беседки. Разбира се, за да се оформи зацветяването е необходимо редовно да се привързва към опорите. Храстовидните латинки се засаждат на слънчеви места в градината, в сандъчета на балкона или във висящи саксии. Латинката се самозасажда. Семената узряват 40-50 дни след прецъфтяването на цветовете.
