Трудното детство със сигурност може да остави отпечатък върху човек. От проблеми с доверието до сервилност, човек може да развие различни черти, които могат да навредят на взаимоотношенията му.
За да решите проблема, трябва да се изправите пред него и да разберете негативните последици, които неуспешното детство може да има върху вас.
1.
Ако родителите ви постоянно са игнорирали постиженията ви или са ви критикували упорито, това може да подкопае самочувствието ви. Трудно ви е да видите силните си страни, което води до безкрайно съмнение в себе си и негативен самообраз.
Това може да доведе и до бунт. За някои това трае цял живот. Много родители са безскрупулезни в критиките си и обичат да сравняват децата си с други, по-успешни.
2. Стремежът към одобрение
Желанието за одобрение се превръща в движеща сила за тези, които са преживели критика или пренебрегване в детството. Търсенето на външно одобрение се превръща в начин за запълване на празнотата, създадена от липсата на положително подкрепление през формиращите години.
Но не всичко е лошо - някой, който е имал нещастно детство, изпълнено с критики, може да развие силно желание за кариерен успех.
3. Проблеми с доверието
Преживяванията на предателство или чувството за неадекватност в детството могат да причинят дългосрочни проблеми с доверието.
4. Страх от изоставяне
Страхът от изоставяне възниква, когато детето се чувства пренебрегнато или само. Това е силно безпокойство, че любим човек внезапно ще го напусне.
Когато човек изпитва този страх, той се държи обсесивно и постоянно търси утеха, за да облекчи тревожността от изоставяне. Това не е просто физическа раздяла – това означава и страх от емоционална дистанция.
5. Трудности при изграждането на взаимоотношения
Всичко гореизброено води до факта, че човек, който е имал нещастно детство, има трудности в изграждането на взаимоотношения. Такъв човек трудно се отваря и установява дълбоки връзки с другите.
Страхът да не бъдат наранени отново кара хората да крият емоциите и истинското си аз, създавайки бариера за пълноценни взаимоотношения. Ето защо е необходимо постепенно да се отваряме към хората, на които имаме доверие, защото уязвимостта е ключова за създаването на дълбоки и смислени връзки.
6. Да се угажда на хората
Да се угажда на хората е навик, който някои развиват по време на трудно детство, когато не са получавали одобрение или внимание. За да запълнят тази празнота, те започват да правят всичко възможно, за да направят другите щастливи, дори и да пренебрегват собствените си нужди.
Това произтича от страх от отхвърляне или критика. В резултат на това те често правят неща, които не искат, само за да вървят нещата гладко и да получат знаци на одобрение от околните.
7. Избягване на конфликт
Избягването на конфликти често произтича от ранни преживявания, при които споровете са имали сериозни последици. Ако детството е било белязано от нестабилност и хаос, мисълта за конфликт може да причини дискомфорт, защото връща болезнени чувства.
8. Емоционално изтръпване
Хората, които са преживели нещастно детство, могат несъзнателно да потискат емоциите си, за да се предпазят от непреодолими чувства или пренебрежение. Това води до емоционално изтръпване.
9. Трудност при определяне на граници
Ако границите на детето не са били спазвани, като възрастен то може да има проблеми с това да каже „не“ или да изрази нуждите си.
Това често води до объркване във взаимоотношенията и работата, защото те не знаят къде да поставят границата между това, което е приемливо, и това, което не е.
10. Самосаботаж
Хората, които са имали трудно детство, понякога несъзнателно вярват, че не заслужават успех, затова си го отричат. Чувството за недостойнство може да ги накара да саботират собствените си шансове.
11. Злоупотреба с вещества
Някои се обръщат към алкохола или наркотиците, за да избягат от болката от миналото, което често води до зависимости.
12. Трудности в интимните отношения
Връзките с другите, особено интимните, често се превръщат в предизвикателство. Ако човек не е изпитвал любов и топлина в детството си, му е трудно да изразява емоции и да приема емоциите на другите хора.
Доверието е крехко, така че страхът от повторно нараняване създава бариера за дълбоки взаимоотношения.
Заключение
Изцелението на детска травма изисква време и търпение. Необходимо е да признаете какво се е случило, да развиете добри отношения със себе си и да предприемате малки, последователни стъпки към вътрешно изцеление.
