Рим е известен като „Вечния град“, но често е наричан и „градът на куполите“. А сред всички тях един се извисява над останалите – величественият купол на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана .
Той е един от най-разпознаваемите символи на Рим и Ватикана.
Проектиран от Микеланджело и завършен след смъртта му, куполът е не просто архитектурен шедьовър, а конструкция, която пази редица любопитни тайни.
През 2026 г. интересът към базиликата е още по-голям, защото се навършват 400 години от освещаването ѝ на 18 ноември 1626 г.
Снимка: БЛИЦ
1. Преди сегашната базилика е имало друг храм – без централен купол
Днешната базилика „Свети Петър“ е строена между 1506 и 1626 г., но тя не е първата църква на това място.
Още през IV век, по времето на император Константин Велики, там е издигната раннохристиянска базилика, свързана с мястото, където според традицията е погребан Свети Петър.
Старата църква просъществува повече от хилядолетие, но с времето състоянието ѝ се влошава.
През XVI век папа Юлий II решава да я замени с нов, далеч по-мащабен храм.
За разлика от днешната базилика, старата „Свети Петър“ няма централен купол. Архитектурата ѝ следва класическия модел на раннохристиянска базилика с голям централен кораб и странични кораби.
На 18 април 1506 г. Юлий II полага първия камък на новата сграда.
Първоначалният проект е поверен на Донато Браманте, който си представя монументална централна постройка с огромен купол.
Сред архитектурните му вдъхновения е и античният Пантеон.
2. „Свети Петър“ е можела да изглежда съвсем различно
След смъртта на Браманте през 1514 г. проектът преминава през ръцете на някои от най-големите имена на Ренесанса.
Сред тях са Рафаело, Антонио да Сангало Млади и накрая Микеланджело.
Особено любопитен е проектът на Сангало.
Между 1539 и 1546 г. е изработен огромен дървен макет, който показва как е можела да изглежда базиликата, ако неговата концепция беше реализирана.
Макетът е в приблизителен мащаб 1:30 и е дълъг над 7 метра.
Той представя значително по-сложна конструкция с множество архитектурни елементи, галерии и две високи кули.
Когато Микеланджело поема строителството през 1546 г., той отхвърля голяма част от идеите на предшественика си.
Неговият подход е по-изчистен и монументален.
Именно тази промяна определя облика на централната част на базиликата, който познаваме днес.
Снимка: БЛИЦ
3. Микеланджело никога не вижда купола завършен
Микеланджело поема ръководството на проекта през 1547 г., когато вече е над 70-годишен.
Той преработва съществуващите планове и съсредоточава усилията си върху сърцето на сградата – купола.
Конструкцията е замислена с две обвивки, между които има пространство.
Това позволява тя да бъде едновременно внушителна и по-лека, отколкото би била при масивен еднослоен купол.
Основните материали са тухлена зидария, травертин и метални укрепващи елементи.
Микеланджело обаче умира през 1564 г. на 88 години.
По това време строителството е достигнало до барабана на купола.
Работата е продължена от Джакомо дела Порта и Доменико Фонтана.
Между 1588 и 1590 г. около 800 работници успяват да издигнат основната част на купола само за 22 месеца.
Дела Порта прави профила му малко по-стръмен от този, предвиден от Микеланджело.
През 1593 г. върху фенера е поставена голямата позлатена бронзова сфера с кръст.
4. Куполът гледа към Флоренция, но после сам се превръща в модел
Микеланджело черпи вдъхновение от два велики архитектурни образеца – римския Пантеон и купола на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция.
Особено важно е влиянието на Филипо Брунелески.
През XV век той създава знаменития двоен купол на флорентинската катедрала и доказва, че подобна конструкция може да бъде едновременно мащабна и стабилна.
Микеланджело използва принципа на двойната конструкция, но го адаптира към много по-големия проект във Ватикана.
След завършването си куполът на „Свети Петър“ сам започва да вдъхновява архитекти.
Неговото влияние може да се види в редица монументални сгради, сред които катедралата „Свети Павел“ в Лондон и множество други куполни постройки в Европа и Северна Америка.
Снимка: БЛИЦ
5. В огромната бронзова сфера на върха има пространство за хора
Погледната от площад „Свети Петър“, бронзовата сфера под кръста изглежда съвсем малка.
В действителност тя е огромна.
Диаметърът ѝ е около 2,5 метра, а теглото – приблизително 1,9 тона.
Сферата е изработена от позлатен бронз и е поставена на върха през 1593 г.
Още по-любопитното е, че вътрешността ѝ е куха и в нея може да влезе човек.
Пространството е достатъчно голямо за няколко души.
В миналото там са допускани високопоставени гости и представители на европейски кралски семейства.
Сред известните посетители е и руският император Николай I.
Днес сферата вече не е част от обичайния туристически маршрут.
6. Куполът е „стегнат“ с огромни железни обръчи
Дори този архитектурен гигант не остава напълно неподвластен на времето.
През XVIII век в конструкцията започват да се появяват сериозни пукнатини.
Състоянието на купола предизвиква тревога и папа Бенедикт XIV възлага на специалисти да изследват стабилността му.
След серия от проучвания е взето решение конструкцията да бъде допълнително укрепена.
Под ръководството на инженера и учен Джовани Полени и архитекта Луиджи Ванвители между 1743 и 1748 г. в купола са монтирани шест огромни железни обръча.
Те опасват конструкцията и ограничават разширяването ѝ.
Най-големият достига диаметър от около 60 метра.
В укрепването участва и майсторът Никола Дзабаля, прочут с необичайните си скелета и практическите си познания по механика.
Тези железни елементи остават скрити от погледа на туристите, но и днес са част от системата, която поддържа стабилността на купола.
Снимка: БЛИЦ
7. Туристите могат да вървят между двете обвивки
Една от най-впечатляващите тайни на купола може да бъде преживяна лично.
Посетителите имат възможност да се изкачат до върха му.
Пълният маршрут включва 551 стъпала.
Ако се използва асансьорът до нивото на терасата, остават още около 320 стъпала, които трябва да бъдат изминати пеша.
Именно последната част от изкачването е най-необичайна.
Стълбището преминава през тесния проход между вътрешната и външната обвивка на купола.
Колкото по-нагоре се изкачвате, толкова по-тясно става пространството.
Стените постепенно се накланят, следвайки извивката на купола, а на места посетителите буквално трябва да вървят под наклон.
Това прави преживяването впечатляващо, но и не особено подходящо за хора с клаустрофобия, световъртеж, сериозни сърдечни или дихателни проблеми и ограничена подвижност.
Наградата е една от най-красивите гледки в Рим
След стотиците стъпала посетителите достигат до панорамната площадка на върха.
Оттам се разкрива великолепна гледка към площад „Свети Петър“, Ватиканските градини и огромна част от Рим.
И едва от тази височина човек започва истински да осъзнава мащаба на конструкцията.
2026 г. е специална за базиликата „Свети Петър“
През тази година се навършват 400 години от освещаването на сегашната базилика, извършено на 18 ноември 1626 г.
По този повод са предвидени културни и духовни инициативи, свързани с историята, архитектурата и значението на храма.
Това дава още една причина през 2026 г. посетителите да погледнат не само към прочутите произведения на изкуството в интериора, но и нагоре – към купола.
Защото той не е просто красив фон на силуета на Рим.
В него са събрани повече от четири века инженерни решения, архитектурни спорове, човешка амбиция и история.
А най-необичайното е, че част от тази история може буквално да бъде изкачена пеша.
