Хомоцистеинът е аминокиселина, която се образува при обмяната на метионина.

Повишените му стойности могат да бъдат свързани с дефицит на витамин B12, фолат или витамин B6, бъбречно заболяване и други състояния. Високият хомоцистеин се асоциира и с повишен риск от сърдечносъдови заболявания.

Важно е обаче резултатът да не се разглежда самостоятелно – високата стойност не означава автоматично, че човек има атеросклероза или че непременно ще получи инфаркт или инсулт.

2. Високочувствителен С-реактивен протеин – следа за възпаление

hs-CRP измерва много ниски концентрации на С-реактивния протеин и може да се използва при оценката на сърдечносъдовия риск.

Повишаването му може да се наблюдава при различни възпалителни процеси, инфекции и други състояния.

И тук има уловка – CRP не показва сам по себе си къде се намира проблемът и каква е причината за възпалението . Затова резултатът трябва да бъде интерпретиран в контекст.

3. Феритин – какви са запасите ни от желязо?

Феритинът е един от основните показатели, използвани за оценка на запасите от желязо в организма.

Ниските стойности могат да насочат към железен дефицит, който понякога се появява още преди развитието на изразена анемия.

Сред възможните симптоми са умора, слабост, затруднена концентрация и косопад.

Високият феритин обаче не означава непременно, че човек има прекалено много желязо. Той може да се повиши и при възпаление, инфекции, чернодробни заболявания и други състояния .

4. Гликиран хемоглобин – каква е била кръвната захар през последните месеци?

HbA1c е един от най-полезните показатели за проследяване на кръвната захар.

За разлика от единичното измерване на глюкозата, той дава представа за средните нива на кръвната захар приблизително през последните 2–3 месеца .

Изследването се използва при диагностика и проследяване на предиабет и диабет.

Продължително високите стойности могат да бъдат предупреждение, че организмът не контролира достатъчно добре кръвната захар.

5. Общ протеин – важна следа за състоянието на организма

Общият протеин показва сумарното количество на основните белтъци в кръвта, най-вече албумин и глобулини.

Отклоненията могат да се срещат при различни състояния – от хранителни проблеми и нарушения в усвояването до заболявания на черния дроб, бъбреците и други органи.

Затова нисък или висок общ протеин не трябва да се тълкува изолирано.

6. Пикочна киселина – важна за риска от подагра

Пикочната киселина е краен продукт от разграждането на пурините.

Когато концентрацията ѝ в кръвта стане прекалено висока, могат да се образуват кристали, които се натрупват в ставите и са свързани с развитието на подагра .

Повишени стойности могат да се наблюдават и при бъбречни проблеми, прием на определени лекарства, хранителни фактори и други състояния.

Не всеки човек с висока пикочна киселина обаче развива подагра.

7. Гама-GT – показател, който насочва вниманието към черния дроб и жлъчните пътища

Гама-глутамилтрансферазата, позната като GGT или ГГТ , е ензим, който често се включва в чернодробните изследвания.

Повишаването му може да се наблюдава при проблеми с черния дроб и жлъчните пътища, употреба на алкохол или влияние на определени медикаменти.

Само високата ГГТ обаче не е достатъчна за поставяне на конкретна диагноза . Обикновено лекарят я разглежда заедно с ALT, AST, алкална фосфатаза, билирубин и други показатели.

8. Липиден профил – не гледайте само общия холестерол

Когато става дума за сърдечносъдов риск, само стойността на общия холестерол не разказва цялата история.

Важни са LDL, HDL и триглицеридите , а в някои оценки се използват и съотношения между отделните липидни показатели.

Повишеният LDL е сред основните фактори, които лекарите вземат предвид при оценка на риска от атеросклеротични сърдечносъдови заболявания.

Резултатите обаче трябва да се разглеждат заедно с кръвното налягане, възрастта, пушенето, диабета, фамилната обремененост и други рискови фактори.

9. eGFR – колко добре работят бъбреците?

Изчислената скорост на гломерулна филтрация – eGFR , е един от основните показатели за оценка на бъбречната функция.

Тя обикновено се изчислява на базата на креатинина и други данни за пациента.

По-ниската стойност може да насочи към намалена бъбречна функция, но един единичен резултат невинаги означава хронично бъбречно заболяване. Важни са степента на отклонението, продължителността му и други изследвания, включително за белтък/албумин в урината.

Не се лекувайте по една цифра от лабораторията

Една от най-честите грешки е човек да види звездичка до определен показател и веднага да реши, че има заболяване.

Референтните граници могат да се различават между лабораториите , а резултатите се влияят от множество фактори.

Същото важи и в обратната посока – стойност в референтния диапазон невинаги изключва заболяване, ако има симптоми или други отклонения.

Затова кръвните изследвания са ценен инструмент, но диагнозата не се поставя по една цифра. Най-важна е цялостната картина и лекарската преценка.