История, която десетилетия остава в периферията на общественото внимание, продължава да предизвиква потрес и недоумение. В манастир недалеч от гръцкия град Кератеа, зад фасадата на религиозно уединение и духовен аскетизъм, се е развивал един от най-мрачните случаи в новата гръцка криминална история.
Родена като Марина Сулакиоту около 1883 година, по-късно тя се присъединява към движението на старокалендарците след календарната реформа в Гръцката православна църква през 1923 година. Заедно с епископ Матей Карпатакис основава манастира Панагия Пефковунойатрис, който скоро придобива широка популярност като място за духовно лечение и безплатен санаториум за болни от туберкулоза. В действителност лечебна помощ никога не е предоставяна, а много от постъпилите умират в изолация и крайна беда.
В годините под ръководството на Сулакиотис манастирът се превръща в самостоятелна структура със строги вътрешни правила, които преминават границите на религиозния аскетизъм. Разследванията показват, че в комплекса са извършвани системни злоупотреби, изнудване и физически тормоз. По данни на прокуратурата Мариам е принуждавала жени с имущество да постъпят в манастира, след което ги подлагала на продължителни изтезания, докато не прехвърлят собствеността си. В резултат на това към средата на века общността се е разширила до над 300 недвижими имота, ферми и злато с висока стойност.
Оцелели свидетелства разкриват картина на системно насилие. Жени са били държани в тъмни помещения, оставяни без храна, подлагани на побои и психически натиск. Сред най-известните свидетелки е Евгения Маргети, която разказва, че е била измъчвана, докато не прехвърли имущество на стойност 80 000 долара. Според разследващите манастирът е функционирал като затворено пространство, където болни, възрастни и уязвими хора са били държани в условия, несъвместими с живота.
На 4 декември 1950 година полицията организира мащабна акция с участието на 85 служители, съдия и съдебен лекар. В сградите са открити полуголи и недохранени жени, държани в мазетата, както и 36 деца, които властите изземват принудително. Разследващите намират телата на над 170 души, починали в различни периоди. Установените 27 убийства се оказват само потвърдената част от съмненията за многобройни престъпления.
Правосъдието достига до Сулакиотис на няколко етапа. Първоначално тя е осъдена на кратък срок за незаконна търговия със стоки, но след разкритията по делото срещу нея са повдигнати обвинения за убийства, изтезания, фалшификации и изнудване. В две последващи дела получава общо 14 години затвор. Тя умира зад решетките през ноември 1954 година, настоявайки до последно, че е невинна, и използвайки момента в съда за религиозни жестове и призив за божествено възмездие.
Въпреки тежките обвинения, образът ѝ остава противоречив за част от последователите на старокалендарското движение. Някои я почитат и днес като мъченица, а манастирът край Кератеа продължава да съществува, привличайки вярващи, които я почитат като светица. Историците и обществениците обаче са категорични, че случаят представлява едно от най-драматичните доказателства за злоупотреба с религиозна власт, при което вярата се е превърнала в средство за контрол, експлоатация и насилие.
