Най-лошият кошмар на повечето хора е да бъдат погребани живи и оставени да умрат, и точно това се случи с Барбара Джейн Макклел , а мотивът за престъплението на два болни ума е смразяващ.
Най-лошият кошмар за повечето хора е да бъдат погребани живи и оставени да умрат. И на 17 декември 1968 г.
Въпреки всички трудности, студентката от университета Емори оцелява след отвличането и се връща у дома при семейството си до Коледа, осем дни по-късно. Междувременно, похитителите ѝ - избягал бивш затворник и докторант, изучаващ морска биология - почти се измъкват безнаказано с престъплението и с откуп от 500 000 долара, платен от бащата на Барбара, Робърт Макклел.
Снимка: Фейсбук
Всичко започва седмица преди Коледа, Барбара се чувства зле в час и се обажда на майка си да я вземе по-рано заради предстоящите университетски ваканции. Барбара и майка ѝ, Джейн Макклел, са резервирали стая в близкия мотел, където планират да отседнат, преди да се приберат у дома. Но едно почукване на вратата в 4 сутринта променя всичко.
Пред вратата им стоят двама души, единият от които се представя като детектив. Те казват, че са там, защото приятелят на Барбара, Стюарт Удуърд, е претърпял автомобилна катастрофа. Според Coastal Breeze News, когато Джейн отваря вратата, маскиран мъж с пушка и по-дребна жена със ски маска нахлуват вътре, нокаутират я с хлороформ и след това ѝ завързват ръцете и краката. Междувременно дъщеря ѝ Барбара е грабната от непознатите и хвърлена в колата им.
Джейн успява да се освободи и скоро се обажда в полицията, но по това време Барбара вече е транспортирана на 48 километра северно от Атланта от похитителите си: избягалият затворник Гари Стивън Крайст и неговата съучастничка Рут Айзман-Шайър.
Снимка: Фейсбук
Отвеждат Барбара, за да я погребат жива.
В интервю за UPI 20 години след отвличането, бившият служител по условното освобождаване на Крайст, Томи Морис, предполага, че беглецът от затвора е отвлякъл Барбара и я е погребал жива не заради откупа от 500 000 долара, който той и Айземан-Шиър са поискали от семейство Макклел, а заради предизвикателството да запазят жертвата си жива под земята.
Въпреки това, Крайст и Айземан-Шиер поискали половин милион долара от семейство Мак, което ръководело Deltona Corp., строителна компания със седалище във Флорида, чието състояние се е оценявало на 65 милиона долара по времето, когато Барбара е била отвлечена през 1968 г.
В отдалечен район в окръг Гуинет, Джорджия, похитителите на Барбара я поставили в „кутия, подобна на ковчег“ с две гъвкави въздушни тръби, храна, вода и успокоителни, наред с други неща, от които се нуждаела, за да оцелее. Крист и Айземан-Шиер погребали наследницата на метър и половина под земята, където тя останала три дни и половина, докато екип за издирване на ФБР не я намерил.
„Той търсеше богата, самоуверена жена“, казва Морис пред UPI. „Някой, който би могъл да се справи с травмата от това да бъде погребан жив. Барбара Джейн Макклел отговаряше на този профил.“
Барбара разказва в книгата си от 1971 г. „83 часа до зори“: „Крещях и крещях“, спомня си Барбара, според UPI и ABC News. „Звукът на земята се отдалечаваше все повече и повече. Накрая не можех да чуя нищо отгоре. Крещях дълго време след това.“
Снимка: Фейсбук
Снимка: Фейсбук
Твърди се, че 20-годишната жена имала видения за предстоящата коледна сутрин със семейството си, за да остане фокусирана върху оцеляването.
Местоположението на Барбара беше разкрито, след като Крайст и Айземан-Шиф успешно получиха откуп от 500 000 долара от семейството на Барбара и се обадиха на ФБР, като им дадоха приблизителни координати къде да я намерят.
Използвайки улики от първоначалното неуспешно предаване на откуп, когато Крайст и Айземан-Шиф избягали от местопрестъплението и оставили колата си, полицията успяла да открие псевдонима, който Крайст използвал, „Джордж Д. Дийкън“, и започнала да сглобява парчетата, според Time.
Крайст е заловен край бреговете на Флорида в моторница, която е купил с част от парите от откупа, според UPI, докато Айземан-Шиф е била арестувана месеци по-късно, след като са ѝ взети пръстови отпечатъци за проверка на миналото в болница в Оклахома, където е кандидатствала за работа, според KOCO, филиал на ABC News.
Айземан-Шиф е депортирана обратно в Хондурас, откъдето е родом, докато Крайст е осъдена на доживотен затвор. Но 10 години по-късно той е освободен условно и десетилетия по-късно получава работа като лицензиран общопрактикуващ лекар в Индиана, според ABC News.
Семейство Макклел твърди, че Барбара останала сравнително невъзмутима от преживяното, въпреки че рядко се появявала публично през следващите десетилетия. По-късно Барбара се омъжва, става майка и продължи живота си в Атланта.
